О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 570

гр. София, 14.07.2010 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 495 по описа за 2010г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Т” А., гр. С. чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Б. срещу определение от 22.04.2010г. по ч. гр. д. № 4320/2010г. на Софийски градски съд, ВО, II-Б състав, с което е оставена без уважение частната жалбата на „Т” А., гр. С. срещу определение № 8/27.01.2010г. по ч. гр. д. № 9575/2009г. на Софийски районен съд, III ГО, 91състав, с което е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената на 14.09.2009г. в полза на „Т” А. срещу Л. С. Г. заповед за изпълнение.

Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържаното становище е, че неправилно съдилищата са приели, че актът на съда по молбата за продължаване на срока не следва да бъде съобщаван на страната. Частният жалбоподател счита, че срокът за представяне на удостоверение за настоящ и постоянен адрес на длъжник не е преклузивен, а спада към инструктивните срокове, определени от решаващия съдия. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата: трябва ли съдът да уведоми страните за определения, с които...