Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частни жалби на „Р” ЕАД гр. С. и Т. „М” АД гр. С., против определение № 16 от 05.02.2010 г. по т. д. № 2591/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което се оставят без разглеждане въззивните им жалби им срещу решение от 23.04.2009 г. по т. д. № 465/2009 г. на СГС, ТО, VІ – 3 състав, като процесуално недопустими.

С частните жалби са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Молят същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените въззивни жалби.

Ответната страна “О” О. по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК възразява срещу основателността на частната жалба на “Р”) ЕАД гр. С. и моли да се потвърди обжалваното определение.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:

Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни, но разгледани по същество са неоснователни.

С решение от 23.04.2009 г. по т. д. № 465/2009 г. Софийски градски съд на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „О” О. гр. С. с начална дата 14.07.2006 г., открито е производството по несъстоятелност, назначен е временен синдик и са наложени общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника, включено в масата на несъстоятелността.

Настоящите частни жалбоподатели са подали въззивни жалби срещу решението на съда по несъстоятелността с искане същото да бъде отменено в частта относно определената от него начална дата на неплатежоспособност на длъжника. “МКБ Ю. ” АД гр. С. е обосновал процесуалната си легитимация с обстоятелството, че е кредитор на „О” О. по представени на дружеството банкови кредити, а вторият жалбоподател - с качеството си на кредитор на „О” О. гр. С., като съдлъжник по двата договор за кредит е обявеното в несъстоятелност дружеството (ответник в настоящото производство). С обжалваното в настоящото производство определение, въззивният съд е оставил без разглеждане депозираните жалби като процесуални недопустими по съображения, че жалбоподателите не са процесуално легитимирани да обжалват първоинстанционното решение.

Обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ решенията по чл. 630 и чл. 632 могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение, т. е. процесуална предпоставка за упражняване правото на въззивна жалба е те да са носители на вземане, установено с. сила на пресъдено нещо по исков ред.

В разглежданият случай жалбоподателите обосновават процесуалната си легитимация с твърдението за съществуващи вземания към дружеството-длъжник по сключени с него договори за кредит, които обаче не са установени по исков ред, т. е. в случая не е налице нито една от визираните в чл. 613а, ал. 2 ТЗ хипотези, следователно те не разполагат с правото на жалба срещу решението на съда по несъстоятелността. Процесуалната легитимация е предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Направеният от САС извод, че въззивните им жалби са процесуални недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане е изцяло съобразен с. закона.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16 от 05.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, постановено по т. д. № 2591/2010 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: