Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. А. Б. в качеството на Е. „Р” – чрез процесуалния й представител адв. Т, срещу определение от 11.03.2010 г. по в. гр. д. № 163/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г. по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна. Частната жалбоподателка поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал подадената молба като такава по чл. 240, ал. 1 от ГПК, вместо като молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Твърди, че не е съобразена липсата на валидно връчване на влязлото в сила неприсъствено решение, което обстоятелство изключва регламентирания в чл. 240, ал. 1 от ГПК процесуален ред за защита и преклудирането на искането за отмяна на решението.

С частната жалба е представено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, което е ирелевантно за настоящото производство, тъй като подадената частна жалба е срещу въззивно определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, чието обжалване пред В. касационен съд не е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Ответникът „Т” О. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор от 15.06.2010 г. Изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу определение на въззивен съд по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, което подлежи на обжалване.

За да остави без разглеждане подадената от Р. А. Б. в качеството на едноличен търговец „Р” и квалифицирана като такава по чл. 240, ал. 1 от ГПК молба за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г., постановено по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд, и да прекрати производството по делото, Пловдивски апелативен съд е приел, че молбата е процесуално недопустима като подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК. Изложени са съображения, че изготвеното в производството по гр. д. № 534/2008 г. съобщение с препис от постановеното неприсъствено решение не е връчено редовно на молителката, поради което удостоверената в съдържанието му дата на връчване - 26.11.2008 г., не може да се разглежда като начален момент на едномесечния срок, в който е допустимо да се иска отмяна на решението. Въпреки липсата на надлежно връчване, съдът е приел, че за начало на срока по чл. 240, ал. 1 от ГПК следва да се приеме датата на узнаване на неприсъственото решение - 06.02.2009 г., посочена от самата молителка в молбата за отмяна и отразена в представената по делото покана за доброволно изпълнение. Застъпено е становище, че независимо от използваните от законодателя различни термини „връчване на неприсъствено решение” по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ГПК и „узнаване на решението” по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, двата термина имат еднакво звучене и правни последици, поради което моментът на узнаване следва да се счита за момент на връчване на решението. При така възприетите изводи и с оглед на факта, че молбата за отмяна е подадена по пощата на 29.04.2009 г., т. е. след изтичане на едномесечния срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК, броен от датата 06.09.2009 г., молбата е счетена за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено.

Обжалваното определение е неправилно.

Преди всичко следва да се отбележи, че поддържаните от жалбоподателката - за пореден път и пред настоящата инстанция, доводи относно правната същност на молбата за отмяна са неоснователни. Процесуалният въпрос за характера на подадената молба е разрешен с определение № 88/14.10.2009 г. по т. д. № 715/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е прекратено образуваното по повод на същата производство по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК пред ВКС и молбата е изпратена на Пловдивски апелативен съд за разглеждане по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Аналогично разрешение е възприето впоследствие и в определение № 147/02.02.2010 г. по ч. т. д. № 50/2010 г. на ВКС, І т. о., постановено в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК. Въззивният съд е съобразил указанията в посочените определения и правилно е квалифицирал молбата като молба за отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал. 1 от ГПК, излагайки ясни аргументи в подкрепа на становището си.

Незаконосъобразни са обаче изводите на съда относно началния момент, с който е обвързана преценката за срока по чл. 240, ал. 1 от ГПК и допустимостта на молбата. Съгласно изричната разпоредба на чл. 240, ал. 1 от ГПК, страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд отмяна на решението, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради наличие на някое от визираните в т. 1-т. 3 на чл. 240, ал. 1 от ГПК причини. Надлежното упражняване на правото на отмяна е обвързано от процесуалния закон с преклузивен едномесечен срок, като в чл. 240, ал. 1 от ГПК е посочен изрично и началният момент, от който започва да тече срокът - от връчване на неприсъственото решение. Следователно, моментът на връчване на решението, и то в съответствие с установените в Гражданския процесуален кодекс правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на разглеждания преклузивен срок и допустимостта на молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК трябва да се преценява спрямо същия този момент. До редовното връчване на решението срок по чл. 240, ал. 1 от ГПК не тече, а ако страната сезира съда с молба за отмяна на неприсъствено решение, без да има категорични доказателства за надлежно връчване на решението в предходен момент, едномесечният срок следва да се счита за спазен, а молбата - за допустима. В конкретния случай молителката не твърди, а и по делото няма никакви доказателства, неприсъственото решение по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд да й е връчено редовно по предвидения в процесуалния закон ред. Отсъствието на валидно връчване обосновава извод, че срокът по чл. 240, ал. 1 от ГПК, броен от датата на изпращане на молбата за отмяна по пощата - 29.04.2009 г., е спазен, респ. че молбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Не могат да бъдат възприети съжденията на Пловдивски апелативен съд за тъждественост на термините „връчване на неприсъствено решение” и „узнаване на решението”. За разлика от отмяната на влязло в сила решение при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК по общия ред на гл. ХХІV от ГПК, при която началният момент на срока за подаване на молба за отмяна е свързан с момента на узнаване на решението, съгл. чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, в хипотезата на отмяна на неприсъствено решение по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК законодателят не придава на узнаването правно релевантно значение. В тази специална хипотеза течението на срока е обусловено императивно от действителното връчване на решението на страната, срещу която е постановено. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ГПК е ясна и приравняването на употребеното в съдържанието й понятие „връчване на неприсъствено решение” на „узнаване на решението” по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК съставлява недопустимо разширително тълкуване, което противоречи на целите на процесуалния закон.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за разглеждане по същество и за произнасяне по основателността на молбата с правно основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, с която е поискана отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г. по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.

Мотивиран от горното, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 11.03.2010 г., постановено по в. гр. д. № 163/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по същество и произнасяне по основателността на подадената от Р. А. Б. в качеството на Е. „Р” молба вх. № 9619/30.04.2009 г., изпратена по пощата на 29.04.2009 г., за отмяна на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК на влязло в сила неприсъствено решение № 506/14.11.2008 г., постановено по т. д. № 534/2008 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: