Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ес и Кей" ООД - град София, подадена срещу Решение № 6231/ 02.11.2017 г. по адм. дело № 7598/ 2017 г. на Административен съд - София - град (АССГ).

В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Намира за погрешни изводите на първоинстанционния съд, черпени от липсата на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, които да са налични по НАХД № 15134/ 2011 г. по описа на Софийски районен съд. Посочено е, че тридесет и осемте НАХД са образувани по една жалба, като към момента на осъществяване на процесуалното представителство не е съществувала необходимост за изписване на основанията за плащане.

Иска се отмяна на постановеното решение, като се постанови друго, с което се уважат исковите претенции като основателни и доказани до пълния предявен размер, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции.

О. А "Митници“ в писмен отговор, депозиран на 17.10. 2018 г. счита постановеното решение за законосъобразно, правилно и мотивирано, като в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, а подадената жалба за неоснователна. Моли касационната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решението на АССГ, като правилно и законосъобразно.

О. А "Митници" в съдебно заседание чрез юрисконсулт Якимовска моли да се отхвърли подадената жалба и остави в сила постановеното решение на Административен съд София– град.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението следва да се потвърди.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение на АССГ е ОТХВЪРЛEН предявения от "Ес и Кей" ООД - град София иск срещу Агенция „Митници“ за обезщетение за вреди в размер на 490 лв. (главница), представляващо направени разноски във връзка с обжалване на НП № 13/ 20. 05. 2011 г. издадено от началника на М. А. С.

За да постанови този резултат, административният съд приема, че с Решение от 10. 05. 2012 г., постановено по НАХД № 15134/ 2011 г. по описа на СРС, е отменено Наказателното постановление № 13/ 20. 05. 2011 г., с което на "Ес и Кей" ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1376, 76 лв. и са отнети в полза на държавата 200 бр. обемни компресори, като поради тяхната липса, е присъдена левовата им равностойност в размер на 1017, 23 лв. поради изтекла погасителна давност. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила на 11. 09. 2012 г. видно от отбелязването (стр. 42) върху него.

Адм. съд намира, че при условията на пълно и главно доказване, по делото не се доказва, че ищецът е направил разходи във връзка с обжалването на тези наказателни постановления, които да му бъдат възстановени.

Счита, че по делото е изискано НАХД № 15134/ 2011 г. по описа на СРС, което е образувано по жалба срещу горепосоченото НП, като в кориците на това дело няма представени доказателства, че жалбоподателят е направил някакви разходи във връзка с това оспорване.

Отбелязано е, че липсата на всякакви доказателства за заплатено възнаграждение, по повод на съдебното оспорване на НП, налага извода за липсата на причинени вреди. Посочено е, че едва пред първоинстанционното производство е представен договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., сключен между "Ес и Кей" ООД и адвокатско дружество „Георгиев, Петров, Ненков и Георгиев”, в който е уговорено възнаграждение в размер на 490 лв. с ДДС за оспорване на всяко едно от издадените общо 38 НП.

От друга страна, адм. съд намира, че няма доказателства и че уговореното адвокатско възнаграждение е действително заплатено, тъй като по делото не е доказано, че е извършено плащане, както и че същото касае именно сключения договор от 15. 06. 2011 г.

С оглед на изложеното, адм. съд намира предявената искова претенция за неоснователна, поради което същата е отхвърлена.

Смята, че не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника, като в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение е ПРАВИЛНО.

При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал обосновани правни изводи.

Неоснователно касационният жалбоподател счита, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска.

Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, но не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. От събраните доказателства не се установява, че същият е претърпял имуществена вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление.

Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница „Аерогара– София“ е неоснователна.

Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 2, чл. 24 и чл. 36 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) (ЗА). Във финансов аспект адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

Приетото в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/ 2016 г. на ОС на съдиите от ВАС, явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП. В това исково производство ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си.

Претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в резултат на производството по неговото обжалване. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане.

В случая не е установен размерът на уговореното по административно - наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определянето му– договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Представените в исковото производство от ищеца документи не установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отмененото Наказателното постановление № 13/ 20. 05. 2011 г. Касационният жалбоподател, който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото за да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата.

Дружеството ищец чрез представените по НАХД № 15134/ 2011 г. адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно - наказателното производство пред СРС.

Пред посочения съд, обаче не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд.

Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представения в исковото производството по ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011г., и фактури за правни консултантски услуги и съответни разпечатки за транзакции с неизвестен източник. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно - наказателното производство по отмяна на процесното НП.

Не е налице надлежно описано основание, което да удостовери връзката с НАХД № 15134/ 2011 г. по описа на СРС. Следва да се отчете и същественото разминаване на сумите, посочени в ДЗПС от 15.06.2011г. и в платежните документи. В рамките на съдебното административно - наказателно производство не са представени доказателства за плащане, като обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело на СРС и за конкретното процесуално представителство в договорения обем и определен предмет - чл. 24 и чл. 36 от ЗА. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на НП по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.

Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на Агенция „Митници“. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По изложените съображения обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск е правилно и следва да остане в сила.

Искането на Агенция „Митници“ за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. В член 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон, които изключват приложимостта на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6231/ 02.11.2017 г. по адм. дело № 7598/ 2017 г. на Административен съд - София - град.

ОТХВЪРЛЯ искането на Агенция „Митници“ за присъждане на разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.