Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. С.Р, в качеството й на пълномощник на В.Д, срещу Решение № 6830 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12767/2016 г. от Административен съд София-град с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество.
Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящата инстанция, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В.Д срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 180 300 лева за неимуществени вреди, представляващи болки, неприятни изживявания и унижение понесени в 60-месечен период след 06.06.2015 година вследствие бездействието на администрацията на Затвора в гр. П. и на Затворническото общежитие от затворен тип (ЗОЗТ) „Кремиковци“ да изпълни свои законови задължения и да осигури достатъчна жилищна площ в мястото за изтърпяване на наказанието, добри хигиенни и битови условия в затворническо общежитие „Кремиковци“ при Централния софийски затвор, постоянен достъп до течаща вода, тоалетни принадлежности и чисто спално бельо, годна и постоянно течаща вода, качествена и добре приготвена храна, необходимите здравни грижи, необходимите действия за премахване на вредители като хлебарки и дървеници – нарушения по смисъла на чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС).
Решаващият съд е отхвърлил така предявеният иск, като е приел че не са налице всички комулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата.
Решението е необосновано и неправилно. Постановено е при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Исковото производство е започнало на 28.12.2016 г. и в хода на същото, считано от 07.02.2017 г., е влязъл в сила ЗИД на ЗИНЗС (във връзка с пилотното решение на ЕСПЧ по делото "Нешков и др. срещу България" ), част шеста и седма на който уреждат защитата на лишените от свобода и задържаните под стража срещу изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение и отговорността за дейността на специализираните органи по изпълнение на наказанията.
С текста на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е въведена специална отговорност на държавата конкретно към изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" и задържаните лица с мярка за неотклонение "задържане под стража" за вредите, които те търпят в резултат на нарушение на забраната по чл. 3 от същия закон - да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение от специализираните органи по изпълнение на наказанията.
Тъй като съдът не е обвързан от квалификацията, направена от ищеца с исковата му молба и уточнението, направено от служебно назначеният му процесуален представител с дата 23.03.2017 г., след влизане в сила на изменението на специалния закон, съдът е следвало да разгледа иска като такъв с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, а не чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно § 49 ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС подадените до влизане в сила на този закон (07.02.2017 г.) искове за вреди, причинени на лишените от свобода или задържани под стража от задържане в лоши условия, се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС (вж. решение по АД 7434/2018 г. по описа на ВАС, ІІІ отд.).
На следващо място, претенцията за обезщетение на ищеца е за период от 60 месеца (5 години), считано от 06.06.2015 г. като предявените искове са обективно съединени – за времето, през което е пребивавал в Затвора гр. П., а от представените доказателства се установява, че това е времето от 28.09. до 15.12.2015 г. (или общо 2 месеца и 17 дни) и за времето, през което е пребивавал в ЗОЗТ „Кремиковци“ – от 21.12.2015 г. до 10.05.2017 г., когато е бил преместен в ЗО „Казичене“, съгласно текста на докладна записка, приложена на л. 83 от делото (или общо 1 г. 4 мес. 18 дни). Съдът не е изяснил дали в посочения период от 60 месеца се включва и периода на пребиваване в ЗО „Казичене“ и какъв е този период, тъй като по други данни на административния орган Дамянов е пребивавал в [населено място] – от 21.12.2015 г. до „настоящия момент“ – докладна записка (с незавършен текст), приложена на л. 44 от делото. В уточняващата молба от 23.03.2017 г. процесуалният представител на ищеца не е посочил исков период, различен от този в първоначалната искова молба. Именно с исковата молба ищецът следва да очертае предмета на правния спор, по който съдът дължи произнасяне.
След уточняване на исковия период и претенцията за обезщетение, съдът ще бъде в състояние служебно да изиска доказателства за условията, в които ищецът е бил поставен да търпи наложеното му наказание в отделните места.
В съдебно заседание, проведена на 20.09.2017 г. е бил разпитан посоченият от ищеца свидетел К.А, който изрично е посочил, че го познава „от затвора, тъй като там сме били заедно в една килия за шест месеца от ареста, а после в Централен софийски затвор“. От показанията на този свидетел не става ясно за условията на кое от местата за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода“ свидетелства – за Ц. С затвор, за ЗОЗТ „Кремиковци“, за ЗО „Казичене“, за ареста или за Затвора в гр. П.. В този смисъл показанията на този свидетел са за условията в затворите в РБ по принцип и не дават представа за конкретните условия, в които ищецът е бил поставен в исковия период. В тези показания липсват данни и за преживените от Дамянов негативни емоции, описани в исковата му молба.
Не на последно място, по значение, за квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно ал. 2 на текста за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на посочените от законодателя обстоятелства води до ангажиране на отговорността на държавата. Ответникът е този, който следва да докаже, че изнесените в исковата молба обстоятелства не кореспондират на действителността с всички допустими доказателства и доказателствени средства. В случая изнесените от ищеца факти не са опровергани.
Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 6830 от 17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 12767/2016 г. от Административен съд София-град и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.