Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 КСО.
Образувано е по касационна жалба на К.В, от [населено място], подадена чрез адв. И.А, срещу решение № 72/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. на Административен съд гр. С.. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Смолян, чрез гл. юрк. С.Д. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.
С обжалваното решение Административният съд гр. С. е отхвърлил жалбата на К.В срещу писмо изх. 3021-20-334#1 от 10.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е отказано изплащане на наследствена маса от пенсията на починалия С.В.С е приел, че неполучената пенсия от починалия С.В за периода 01.05.2017 – 24.04.2018 г. не е била част от наследствената маса. Според решаващия състав, влязлото в сила разпореждане на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. С., с което е била спряна пенсията за осигурителен стаж и възраст на С.В е на основание чл. 95, ал. 2 КСО, а това изключва възможността неполучената от него пенсия да бъде изплатена на наследниците му, тъй като неполучена пенсия се изплаща само, ако е била спряна на основание чл. 95, т. 1 и 3 КСО. Решението е неправилно.
От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 1855/10.02.2014 г. С.В е поискал да му бъде отпусната пенсия за стаж и възраст като с разпореждане № [ЕГН]/07.03.2014 г., издадено от ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Смолян на С.В е отпусната ЛПОСВ от 31.01.2014 г., пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО при навършена възраст 63 г. и 8 м.
С разпореждане № [ЕГН] от 04.04.2017г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - гр. С., на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна от 01.05.2017 г. ЛПОСВ на Видински, потвърдено с решение № 1012-20-31# 1 от 02.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - гр. С..
С влязло в сила решение № 271/20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административен съд - гр. С., (оставено в сила с решение № 14353/22.11.2018 г. по адм. д. № 10587/2017 г. на Върховния административен съд), е отхвърлена като неоснователна жалбата, подадена от С.В, против решение № 1012-20-31# 1 от 02.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - гр. С., с което е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 04.04.2017г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - гр. С..
Със заявление вх. № 2112-Ю-100/30.03.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Смолян, Видински е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № [ЕГН] от 23.94.2018 г. му е отпусната такава за 80% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от 02.11.2017 г. пожизнено по чл. 74, ал. 1 и 2 КСО при навършена възраст 67 г. и 5 месеца.
Със заявление вх. № 3021-20-334/11.12.2018 г. К.В е поискала от директора на ТП на НОИ Смолян да й бъде изплатена неполучената за месеците 01.05.2017 г. – 24.04.2018 г. пенсии от починалия С.В. С.В е починал на 24.04.2018 г. и е оставил наследници по закон: съпругата си К.В, дъщерите си С.И и М.В, и синът си М.В.
Във връзка с това заявление директорът на ТП на НОИ Смолян е уведомил К.В, че с решение № 14353/22.11.2018 г. по адм. д. № 10587/2017 г. на Върховния административен съд е оставено в сила решение № 271/20.07.2017 г. по адм. дело № 207/2017 г. по описа на Административен съд - гр. С., а с него е оставено в сила разпореждане № [ЕГН] от 04.04.2017г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - гр. С., с което на основание чл. 95, ал. 2 КСО, считано от 01.05.2017 г. се спира изплащането на ЛПОСВ на С.В. В писмото директорът е изложил още, че за периода 01.05.2017 – 01.11.2017 г. К.В няма право на наследствена маса от пенсията на починалия й съпруг, както и че за периода от 02.11.2017 г. до 30.04.2018 г. полагаемата сума от отпуснатата на Видински пенсия за ИОЗ й е изплатена като наследствена маса.
В разпореждането на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Смолян от 04.04.2017 г. и решението на директора на ТП на НОИ Смолян от 02.06.2017 г. се сочи, че досъдебното производство № 3м-18/2017 г. по описа на ОД на МВР Смолян се води за проверка достоверността на представените от починалия удостоверения за осигурителен стаж, издадени във времето значително след полагането на труда, отразен в тях. По делото обаче е приложена и трудова книжка № 713 на името на Видински, наличието на която не е преценено от съда. Същата е попълвана съгласно нормативните изисквания и това е ставало след напускането на работа в тези работни места от Видински, като осигурен работник. Включването на Железопътен завод „Г. Д“ София, „Г. Е“ ООД, с. Г. и „Памукотекст инженеринг“ ООД София в списъка на „рисковите осигурители“ е станало много след като съответните длъжностни лица от тези работодатели на Видински, са направили своите отметки в трудовата му книжка. При това дори и включени в този списък, ноторен е фактът, че въпросните предприятия и търговски дружества са съществували, извършвали са дейност, имали са наети работници и съответно са ги осигурявали социално за действително положения от тях труд. Към периодите на полагането им никой не е изразявал каквото и да е съмнение за достоверността на вписванията, правени в трудовите книжки на работниците им, поради което вписването в списъка на рисковите осигурители не може да лиши работилите в тях работници от осигурителните им права, установени и с други доказателства.
По своята правна същност спирането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като по същество се цели да се избегнат неоснователни плащания по държавното обществено осигуряване.
Като е приел, че изплащане на неизплатена пенсия на наследниците, когато тя е била спряна, е допустимо само в случаите на спирането й на основание чл. 95, ал. 1, т. 1 и 3 КСО, съдът е направил погрешно тълкуване на чл. 91, ал. 1 НПОС.Т изключване на неизплатената пенсия от наследствената маса може да стане само ако пенсията е била прекратена от НОИ на основанията, посочени в чл. 96, ал. 1 КСО. „Спряната“ пенсия продължава да се дължи като полагаща се на пенсионера, за разлика от „прекратената“ такава. Задължението на НОИ за изплащането й лично на него или на наследниците му зависи от това дали спирането е довело до прекратяване на пенсията и на какво правно основание е станало това. При това, ако релевантното събитие, описано в чл. 96, ал. 1 КСО е настъпило преди или едновременно със спирането на пенсията, тя не се дължи. В конкретния случай обаче такова прекратяване липсва, поради което отпуснатата на 07.03.2014 г. пенсия, в неизплатения й размер от 01.05.2017 г. (датата на спирането й) до 24.04.2018 г. (датата на смъртта на С.В), на основание чл. 95, ал. 2, изр. 3 КСО във връзка с чл. 91, ал. 1 НПОС, се дължи на неговите наследници. Само влязъл в сила административен акт на компетентен орган от ТП на НОИ Смолян, с който се прекратява пенсията на Видински, би могъл да лиши наследниците му от правото на неполучената приживе от него отпусната му пенсия.
Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено, вместо него да се постанови друго, с което се отменя формираният в процесното писмо отказ за изплащане на наследствена маса от пенсията на починалия С.В като незаконосъобразен и преписката се върне на органа за ново произнасяне по заявлението на К.В, съобразно изложените по-горе мотиви.
С оглед изхода на делото на касационната жалбоподателка следва да се присъдят претендираните от нея разноски за двете съдебни инстанции - държавни такси в общ размер на 80 лева (10 за първата инстанция и 70 лева за ДТ за тази инстанция), заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция - 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.01.2019 г., приложен по първоинстанционното дело (л. 8), общо в размер на 680, 00 /шестстотин и осемдесет/ лева. РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72/01.03.2019 г., постановено по адм. дело № 44/2019 г. на Административен съд гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ писмо изх. 3021-20-334#1 от 10.01.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е отказано изплащане на наследствена маса от пенсията на починалия С.В и ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 3021-20-334/11.12.2018 г. на К.В, съгласно мотивите на настоящето решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Смолян, да заплати в полза на К.В от [населено място], сумата от 680, 00 /шестстотин и осемдесет/ лева разноски по делото за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно.