Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Д.Д от [населено място], подадена чрез адв. К.К, против решение №125/13.03.2019г., постановено по адм. дело №891/2018 г. по описа на Административен съд Плевен.

Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материален закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията се поддържат съдебно заседание от касатора и процесуалния му представител адв. Г.С.П се за отмяна на обжалваното решение и по същество за постановяване на ново решение, с което да се отмени обжалваната заповед за задържане.

Ответникът – инспектор „Пътен контрол“ в група „Охранителна полиция“ при Районно управление Кнежа към ОДМВР Плевен, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Д.Д срещу заповед за задържане на лице рег. №285зз-71/18.09.2018г., издадена от полицейски орган при РУ Кнежа към ОДМВР Плевен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Дановски за срок до 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, при спазване на приложимата материалноправна норма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване.

Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд относно приетите установености от фактическа и правна страна.

Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление по чл. 345, ал. 2 НК – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, при индивидуализация на деянието и обекта съгласно ЗМ №182/18.09.2018г. на РУ Кнежа. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма. Налице са и фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението.

В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от Д.Д престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Именно по този повод е било образувано и досъдебно производство № 419/2018 г. по описа на Районна прокуратура Кнежа.

Обоснова е изводът на съда, че задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на Дановски е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧОС Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с предоставянето на възможност на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба, дори и когато отделни лица съзнателно им създават затруднения.

Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и с оглед спазване принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК при упражняването на правомощията на администрацията.

Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото на практика чрез нея полицейският орган е изпълнил служебните си задължения и е осъществил неотложни действия във връзка с нея, които в обратен случай биха били възпрепятствани с оглед поведението на задържаното лице. Задържането е продължило в необходимия за извършването на неотложните полицейски действия срок, но непревишаващ законоустановения максимум от 24 часа. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧОСсъотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Дановски са били налице, поради което изводите на съда, че към момента на задържането полицейският орган е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства.

Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора и данните за направени разноски в касационно производство, не се присъждат разноски за страните.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №125/13.03.2019г., постановено по адм. дело №891/2018г. по описа на Административен съд Плевен. Решението е окончателно.