Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Л.К, от [населено място], чрез адв. Г.А, срещу Решение № 399 от 11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 73/2018 г. по описа на Административен съд София-област с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, като се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира направените разноски пред настоящата инстанция.

Ответната страна – Областна дирекция на МВР - София, чрез процесуалния представител юрк.. И в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановения съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-област е оставил без разглеждане, като недопустим, предявения иск от Л.К срещу ОД на МВР София, по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за причинени имуществени вреди в размер на 205 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева в резултат на издадени срещу него заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000289 от 11.09.2017 г. и заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000290 от 11.09.2017 г. и е прекратил производството в тази му част. С решението си още, съдът е отхвърлил предявения иск от Костадинов срещу ОД на МВР София по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 205 лева и неимуществени вреди в размер на 1 000 лева в резултат на издаден срещу него АУАН сер. Д № 172942 от 09.09.2017 г., отнемането и задържането на СУМПС, СРМПС и на регистрационните номера на автомобила, както и в резултат на бездействието на ответника.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 09.09.2017 г. е съставен АУАН против Костадинов, за това че на същата дата в гр. Б. е управлявал лек автомобил „Ф. Т“ с рег. [рег. номер на МПС] под въздействието на алкохол, установено с техническо средство Алкотест дрегер 7510, което е отчело 0, 56 промила в издишания от водача въздух – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като при съставянето на акта са иззети като доказателства СУМПС, СРМПС и 2 бр. рег. табели на МПС. Актът е връчен на нарушителя на 09.09.2017 г. На ищеца е издаден талон за медицинско изследване, като в указания срок той е дал кръвна проба, за изследването на която е заплатил обща сума от 85 лева. На 11.09.2017 г. е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000289 от 11.09.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП, с която е наложено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водача (до решаване на въпроса за отговорността), но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 29.09.2017 г. и няма даннида е обжалвана. На 11.09.2017 г. е издадена заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000290 от 11.09.2017 г. по чл. 171, т. 2А от ЗДвП, с която е наложено прекратяване на регистрацията на ППС за срок 6 месеца и същата е връчена на Костадинов на 29.09.2017 г., също без установени данни за обжалване. Съдът е приел още, че с мотивирана резолюция от 20.09.2017 г. на началника на РУ Ботевград е прекратено административнонаказателното производство, тъй като Костадинов е дал отрицателна кръвна проба и резултата от химическата експертиза № 106 от 11.09.2017 г. е 0, 1 промила.

С оглед на тази фактическа установеност, първостепенния съд е приел от правна страна, че заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000289 от 11.09.2017 г. по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП и заповед за прилагане на ПАМ № 17-0246-000290 от 11.09.2017 г. по чл. 171, т. 2А от ЗДвП са съобщени на ищеца, не са обжалвани и са влезли в законна сила, поради което е счел, че липсва положителна предпоставка за упражняване на правото на иск, а именно отменен административен акт и е прекратил производството в тази част поради недопустимост.

На следващо място, по отношение на претендираните вреди от съставения АУАН на 09.09.2017 г., от отнемането и задържането на СУМПС, СРМПС и на регистрационните номера на автомобила, както и бездействие на ОД НА МВР - София за периода от 11.09.2017 г. до 29.09.2017 г., съдът от първата инстанция e приел искът за допустим, но неоснователен, тъй като не е налице първия елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно не е налице незаконосъобразно действие/бездействие на административния орган при или по повод на изпълнение на административна дейност. Решението е неправилно.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като видно от петитума на исковата молба, ищецът е претендирал осъждане на ответника да заплати на ищеца „ … сумата от 205 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди и сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата“, настъпили вследствие „ … издадени от ответника актове и извършени (от него) действия: - АУАН сер. Д, № 172942/09.09.2017 г.; - ЗПАМ № 17-0246-000289/11.09.2017 г.; - ЗПАМ № 17-0246-000290/11.09.2017 г.; - отнемането и задържането на СУ МПС, СР МПС и на регистрационните номера на автомобила …, отменени с мотивирана резолюция по АУАН сер. Д, № 172942/09.09.2017 г., издадена на 20.09.2017 г.“ от началника на РУП Ботевград към ОД на МВР София, съгласно уточнението с молба вх. № 343 от 25.01.2019 г. (л. 19, АД № 73/2018 г.). Периодът, за който се претендират вредите не е бил уточнен.

Съдът е приел така депозираната и уточнена искова молба за редовна, искът за предявен на правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е насрочил разглеждането му в открито съдебно заседание.

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на специалния закон предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 204 АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред; или заедно с оспорването на административния акт, като когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, или от незаконосъобразни действия/бездействия на административния орган, незаконосъобразността на акта, действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

В настоящия случай съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, която е бил длъжен да остави без движение и да укаже на страната да изправи нередовностите.

Депозирана искова молба е разказвателна и описателна, но в нея не са изложени правни твърдения от ищеца. Ищецът не е очертал спорното право нито в петитума на иска, нито в уточняващата молба. Той не твърди незаконосъобразност на акт, действие или бездействие на ответника, постановени при извършване на административната му дейност, не сочи период, не е конкретизирал цена на иска, не е отправил искане до решаващия съд, т. е. в исковата молба не е посочил точно и в съответствие с приложимата правна норма обстоятелствата, на които се основава иска и петитума (искането). По този начин съдът не е бил в състояние, и не е очертал правилно, предмета на делото.

Едва след изясняване на предмета на спора и отстраняване на нередовностите на исковата молба съдът ще бъде в състояние да прецени допустимостта на иска, респ. да разгледа исковата претенция и да постанови обоснован съдебен акт. Допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила е съществено и води до отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ :

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 399 от 11.04.2018 г., постановено по адм. дело № 73/2018 г. по описа на Административен съд София-област и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.