Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен против решение № 10 от 24.01.2018 година, постановено от Административния съд – Шумен по адм. д.№ 392/17 година.

С протестираното решение, съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – град Шумен срещу заповед № РД-25-240/10.02.2017г. на кмета на О. Ш и окръжната прокуратура е осъдена да заплати на О. Ш разноски по делото в размер на 100 лева.

В касационния протест се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 37, ал. 1 ЗОС и чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 37, ал. 1 ЗОС. Твърди се, че приложената разпоредба на чл. 42, ал. 6 от НРПУРОИ на община Ш. противоречи на чл. 38, ал. 2 ЗОС. Сочи се и съдебна практика в подкрепа на доводите, развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на оспореното решение.

Ответникът в касационното производство – кметът на О. Ш не изразява становище по делото.

Ответникът в касационното производство – Г.М не изразява становище по касационната жалба.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационния протест. Твърди се, че при издаването на оспорената заповед е спазен чл. 38, ал. 2 ЗОбС. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационния протест като допустим. Той е подаден от страна по съдебния спор и в срока по чл. 211, ал. 2 АПК. По основателността му касационният съдебен състав приема следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е заповед № РД-25-240/10.02.2017г. на кмета на О. Ш, с която на осн. чл. 38, ал. 2 ЗОС и чл. 42, ал. 6 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане...