Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Г. Йълмаз, [гражданство], [дата на раждане] в [населено място], [община], обл. Кърджали, подадена чрез процесуалния й представител – адв. А.С от АК-Кърджали, против решение № 3967/11.06.2019 г., постановено по адм. дело № 9907/2018 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Дирекция „Миграция" при МВР, редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. Йълмаз, [гражданство], срещу отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване в Р. Б рег. № 5364р-14588 от 17.08.2018 г. на директора на Дирекция „Миграция" при МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед наличието на предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ), административният орган е постановил оспорения отказ в съответствие с материалния закон. Съгласно цитираната разпоредба не са ангажирани преки доказателства за изгубване на българското гражданство на основание изселническа спогодба или по свое желание. Установено е по делото, че касаторката на 30.07.1971 г....