Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Г.Д, против решение № 106 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9479/2017 на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 22 състав, с което е отменен негов мълчалив отказ да предостави достъп до обществена информация по заявление № СОА17-ОИ94-96 от 28.06.2017 г. и преписката е върната за произнасяне по искането в определения от съда срок.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като от обстоятелствената част може да се извлече оплакване за неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата. Сочи се, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), тъй като не съдържа конкретно и ясно описание на исканата информация, както и формата, в която се иска същата да бъде предоставена. Заявлението е общо поради което за органа не съществува задължение да предостави информацията, такава, каквато е формулирана. Освен това същата следва да е налична, вече създадена, респективно съхранявана, а не да се създава по повод конкретното искане. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Н.В, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В производството пред АССГ е оспорен мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, подадено от Н.В.
Съдът е събрал относимите доказателства, и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по делото. Приел е за установено, че административното производство е започнало по заявление вх. № СОА17-ОИ94-96/28.06.2017 г., с което Н.В е поискал от кмета на Столична община да му бъде предоставена следната обществена информация: 1. колко са административните актове, на които през изминалия 10 годишен период кмета на Столична община е извършил проверка в изпълнение на § 6 от ПЗР на Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) 2. колко от тези проверки са извършени по сигнал/молба на граждани и колко по инициатива на кмета на Столична община. 3. при колко от тези проверки са установени нарушения. 4. за колко административни акта с установени нарушения са предприети необходимите действия за обявяване на тяхната нищожност. 5. колко са подадените сигнали/молби от граждани за извършване на проверка, в. т.ч.: а./колко от тях не са разгледани и не са получили никакъв отговор, б./на колко от тях е отговорено с изричен отказ за извършване на проверка и на какви основания, в./по колко от тях е извършена проверка.
В заявлението е посочено, че се иска да бъдат предоставени на хартиен носител списък на подадените молби/сигнали на граждани за извършване на проверка по § 6 от ПЗР на ЗУЗСО, както и списък на проверените от кмета на Столична община актове, включващ краткото им описание, като номер на акта, за кой имот се отнася и т. н.
Не се спори, че кметът на Столична община не се е произнесъл по заявлението за достъп до обществена информация.
При тези данни от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че Столична община е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът подробно е анализирал конституционното право на гражданите на достъп до обществена информация, доразвито в ЗДОИ и насрещното задължение на субектите на същото да я предоставят. Посочил е, че в случая търсената от заявителя информация е обществена, по характера си е служебна, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на сезирания орган и неговата администрация, по аргумент от чл. 11, във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, до която достъпът е свободен, с изключение на изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези. В този случай, органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация, при наличие на ограничаващите хипотези по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, за наличие на които не е направен анализ от административния орган.
От анализа на нормите на чл. 28, ал. 1, чл. 37 до чл. 39 от ЗДОИ, съдът е приел, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до административния орган искане за достъп до обществена информация е да постанови изричен акт - решение за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата обществена информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразността на акта, като разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ е императивна и задължава субектите по чл. 3 да се произнесат с мотивирано решение. Кметът на Столична община е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по така подаденото от жалбоподателя заявление вх. № СОА17-ОИ94-96/28.06.2017 г., като издаде акт по чл. 34 от ЗДОИ или акт по чл. 38 от ЗДОИ, като непроизнасяйки се в законоустановения срок е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила. Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна, по които съображения съдът е постановил отмяната му и връщане на преписката за изрично произнасяне по заявлението в указания четиринадесетдневен срок.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът е изградил изводите си за незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ при правилно тълкуване и приложение на закона. Не се спори по качеството на кмета на Столична община на задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.Стелно върху него правилно е прието, че тежи задължението да се произнесе по подаденото заявление за достъп до обществена информация, като съдът коректно е тълкувал и приложил специалните правни норми, регламентиращи това да стане с мотивирано писмено произнасяне. В този смисъл са изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, въвеждаща изискването за писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, както и чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, регламентиращи изискванията за формата и съдържанието на административния акт - решение, в това число и когато са налице условията на Закон за постановяване на отказ за предоставяне на достъп до търсената обществена информация. В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС по приложението на закона. Следователно правилно решаващият съд е приел, че мълчалив отказ е недопустим, като законът изисква задължително писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Непроизнасянето по процесното заявление за достъп до обществена информация, правилно е прието за незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен и преписката е върната за изрично произнасяне.
В касационната жалба липсват конкретни възражения против посочените изводи на съда. В същата се въвежда оплакване, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, тъй като е общо и не съдържа конкретно и ясно описание на исканата информация, както и формата, в която се иска същата да бъде предоставена, поради което административният орган не дължи произнасяне и не е налице мълчалив отказ.
Възражението е неоснователно. Ако заявлението не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и не съдържа точно описание на исканата информация, административният орган е длъжен да укаже това на заявителя и да му даде възможност да уточни заявлението си, по аргумент от чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно цитирания текст, в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ, ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. В случая липсват доказателства, административният орган да е развил процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, съответно да е оставил заявлението без разглеждане. По аргумент за противното следва изводът, че същото е прието за отговарящо на изискванията на Закон за съдържание, съответно за административния орган е възникнало задължение за разглеждането му и за произнасяне по същото с изричен акт, в които смисъла са правилните правни изводи на съда. Непроизнасяйки се в срок, кметът на Столична община е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е отменен и преписката е върната за изрично произнасяне.
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че органът е мълчал, тъй като исканата информация не е налична и за него няма задължение да я създаде по повод конкретното искане. Посоченото не отменя задължението за издаване на изричен акт, същото би могло да обоснове постановен отказ, но не прави мълчаливия отказ законосъобразен. Не са налице касационни отменителни основания и решението на АССГ следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 9479/2017 на Административен съд - София-град, Второ отделение, 22 състав. Решението не подлежи на обжалване.