Н.И е подал касационна жалба срещу решение №739 от 11.12.2018 г. по адм. дело №839/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен в частта, в която за сумата над 370 лева е бил отхвърлен предявеният от него иск против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за заплащане на обезщетение в размер на 684 лева за причинената му имуществена вреда в пряка причинна връзка с отменено от съда незаконосъобразно наказателно постановление, ведно със законната лихва, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло, като се присъди и съответната част от направените пред първата инстанция разноски.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не е взела становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението на административния съд в обжалваните части е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:
Производството пред Административния съд-Плевен е образувано по исковата молба на Н.И, с която против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 684 лева за имуществена вреда, причинена от издаденото от главния инспектор към Областен отдел "Автомобилна администрация" – Плевен наказателно постановление №35-0000446/11.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска–13.09.2019 г. В исковата молба се твърди, че имуществената вреда се изразява в направения от ищеца разход за заплащане на адвокатско възнаграждение по повод обжалването на наказателното постановление, общо в размер на 684 лева.
Административният съд установил, че с наказателно постановление №35-0000446/11.09.2017 г. главният инспектор към Областния отдел "Автомобилна администрация"– Плевен наложил на Н.И административно наказание глоба в размер на 2000 лева, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ). Н.И оспорил наказателното постановление пред съда. С решение №158/26.02.2017 г. по АНД №2589/2017 г. по описа на Районния съд – Плевен наказателното постановление било потвърдено. Решението на районния съд било обжалвано пред Административния съд–Плевен, който с решение №330/18.05.2018 г. по КАНД №344/2018 г. го отменил, като отменил и наказателното постановление.
В кориците на делото на Районния съд-Плевен се съдържа договор за правна защита и съдействие от 20.09.2017 г., сключен между Н.И и адвокат М.К.У по този договор адвокатско възнаграждение е в размер на 440 лева, платено в брой. Приложен е и друг договор за правна помощ и съдействие от 5.01.2018 г., по който били уговорени и платени още 240 лева за процесуално представителство по две заседания по същото дело.
От правна страна съдът приел, че предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е частично основателен за сумата 370 лева. Административният съд мотивирал преценката си с ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, отбелязвайки и факта, че делото се е развило в четири съдебни заседания, но два пъти е било отлагано поради неявяването на адвокат Кънова. Като съобразил минималния размер на адвокатското възнаграждение по административнонаказателни дела по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, административният съд осъдил ответника да заплати намален размер на обезщетението от 370 лева и отхвърлил исковата претенция за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 684 лева. С оглед частичното уважаване на исковата претенция съдът присъдил в полза на ищеца и 162 лева разноски за адвокатско представителство от исканите 310 лева, както и 10 лева платена държавна такса.
Касационната инстанция намира, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е записано, че " съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) - да е „обоснован и справедлив“, т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството".
В случая преценката на административния съд, че претендираното от Н.И обезщетение следва да се присъди в по-нисък от размера на действително претърпяната имуществена вреда не може да се сподели. Съдът е намалил размера на обезщетението до размера на минималния размер адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административнонаказателни дела, предвиден в Наредба №1 от 9.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Платеното в случая възнаграждение от общо 684 лева надвишава два пъти установения минимален размер. То включва в себе си и данък върху добавената стойност, тъй като адвокат М.К е регистрирана по ЗДДС, видно от приложената по делото на Районния съд-Плевен фактура №181/20.09.2017 г. Едновременно с това следва да се отбележи, че няма нормативно ограничение страните по договор за правна защита и съдействие да уговорят заплащането на допълнително възнаграждение за процесуално представителство по същото дело. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) поставя изискване единствено за долния праг на възнаграждението, което не следва да е по-ниско от установеното в наредба на Висшия адвокатски съвет. А. К е изготвила жалбата на Н.И срещу наказателното постановление. Явила се е пред районния съд в две съдебни заседания, в които са разпитани свидетели. Тя е изготвила и касационната жалба срещу решението на районния съд и е представлявала ищеца пред административния съд. Вярно е, че същите страни са сключили отделен договор за процесуално представителство пред касационната инстанция, но уговореното в него възнаграждение от 550 лева не е било платено от ищеца. От това следва, че адвокат Кънова е защитавала своя клиент на две съдебни инстанции, за сумата 684 лева, в която се включва 20% данък върху добавената стойност. Съпоставката между извършената от адвоката правна работа и платеното възнаграждение не води до заключение, че размерът на възнаграждението е необоснован и несправедлив.
Поради това решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която предявеният от Н.И иск е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 370 лева до пълния предявен размер от 684 лева, ведно със законната лихва. Вместо него следва да се постанови друго, с което Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" бъде осъдена да заплати на Н.И обезщетение за имуществени вреди в размер на 314 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и разноски за първата инстанция в размер на 148 лева.
Разноските, направени пред касационната инстанция, не са поискани, поради което не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №739 от 11.12.2018 г. по адм. дело №839/2018 г. по описа на Административния съд – Плевен в частта, в която е отхвърлен предявения от Н.И срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск за разликата над 370 лева до пълния предявен размер от 684 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и В. Н. П.:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на Н.И обезщетение в размер на 314 лева за причинената му имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването по съдебен ред на наказателно постановление №35-0000446/11.09.2017 г. на главния инспектор при Областен отдел "Автомобилна администрация" - Плевен, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2018 г., и разноски в размер на 148 лева. Решението не подлежи на обжалване.