Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ВНД началник на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. К. срещу решение № 368/26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 490/2009 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът - А. Й. И., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, като се върне делото за ново разглеждане.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.

С атакуваното решение Административен съд – Кюстендил е отменил Заповед № 90022 от 18.08.2009 г., издадена от ВНД началник на сектор „ПП” при ОД на МВР – Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2, б. „д” от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена принудителна административна мярка „спиране от движение на моторно превозно средство” на лек автомобил „ДЕУ Ланос” с рег. № КН 5509 АТ, собственост на А. Й. И..

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е незаконосъобразна, поради неспазване на изискуемата форма и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел e, че съдържанието на акта не отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, тъй като не са посочени фактическите основания за издаването му. Отразяването в обстоятелствената част на заповедта, че автомобилът не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от министъра на транспорта (НТПП), не преодолява констатирания пропуск във формата. Посочил е, че в диспозитивната част на акта липсва индивидуализация на превозното средство, предмет на наложената ограничителна мярка, което съставлява съществен порок на заповедта, обуславящ нейната незаконосъобразност. Съдът е преценил, че не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган се е произнесъл. Въз основа на заключението му за липса на релевантните факти в заповедта, а именно - дата на първата регистрация на процесното МПС и тази на включването му в списъка към удостоверението за регистрация на съответния превозвач, извършващ таксиметров превоз на пътници, решаващият съд е приел, че не съществуват материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е неправилно.

Основателен е доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Съдът неправилно е приел, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й, поради което предметът на оспорване не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 171, т. 2, б. „д” ЗДвП, на чието основание е издадена заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. По силата на разпоредбата на чл. 10, ал. 5 НТПП при вписване за първи път в регистъра по чл. 9 от същата наредба от датата на първата регистрация на моторното превозно средство не трябва да са изтекли повече от 5 години. С посочването в обстоятелствената част на заповедта, че МПС „ДЕУ Ланос” с рег. № КН 5509 АТ не отговаря на конкретно изискване, определено в нормативната уредба, а именно – на условието по чл. 10, ал. 5 НТПП и предвид съдържащите се в административната преписка, подготвяща издаването на акта, материали с данни по случая от фактическа страна, настоящата инстанция намира, че не е налице съществен порок във формата на акта, който да съставлява самостоятелно основание за отмяната му. В хипотезата на чл. 171, т. 2, б. „д” ЗДвП правното основание съставлява и фактическо такова, поради което органът не е обвързан да сочи други фактически обстоятелства, извън визираните в приложимата законова разпоредба. Следователно, отразяването в акта на нормативното изискване, на което не отговаря спреният от движение лек автомобил, извършващ таксиметров превоз на пътници, е достатъчно, за да се приеме, че е налице визираният в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 реквизит.

Не се споделят и изводите на първоинстанционния съд за липса на индивидуализация на превозното средство в заповедта. Видно от съдържанието й е, че автомобилът е индивидуализиран, както и неговият собственик, поради което отсъствието на повторно изписване на марката и регистрационния номер на същия в разпоредителната част не съставлява нарушение, което да води до нейната незаконосъобразност.

Предвид изложеното, решаващият съд неправилно е отменил атакуваната заповед, като е приел, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на изискванията за форма, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният акт е постановен въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства. Предметът на спорното правоотношение е ясен, по делото са представени данните, въз основа на които административният орган е издал процесната заповед, които съдът е следвало да обсъди, като при преценка за необходимост от събиране на допълнителни доказателства от значение за установяване на релевантните фактически обстоятелства не е имало пречка да изиска от страните да ги представят. Доколкото това не е сторено, както и поради необсъждането на наличните доказателства, делото е останало неизяснено от фактическа страна. Съдът не е изложил мотиви по отношение на правнозначимите факти, свързани с предпоставките по чл. 171, т. 2, б. „д”, пр. последно ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 5 НТПП, а именно – датата на първата регистрация на автомобила по смисъла на § 2, т. 5 от

Допълнителните разпоредби на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и съответно датата на вписването му за първи път в регистъра по чл. 9 от НТПП, респективно - чл. 12, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). При отсъствие на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, с оглед изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК, решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят неговата неправилност.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора, след

анализ на приложените по делото доказателства и на тези, които съдът ще събере допълнително служебно или които ще бъдат посочени от страните, и обсъждане дали са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, следва да постанови решение по съществото на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 368/26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 490/2009 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. С. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Ю. К./п/ И. Р.

Ю.К.