Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния и заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 135/03.11.2011 г. по адм. дело № 178/2011 г. по описа на Административния съд - Търговище. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - З. М. И., в отговора на касационната жалба оспорва основателността й, респ. поддържа правилността на обжалваното съдебно решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на З. М. И. първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/31893 от 22.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 749, 79 лв. във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 25/170709/39046.

Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на съдържателни мотиви, позволяващи определянето на предмет на доказване. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва установено недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно чл. 73, пар. 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. Обосновано съдът приема, че такива мотиви не са изложени и в документи, изготвени във връзка с издаването на административен акт.

Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/ 2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението от 11.05.2009 г., е извършено на 16.12.2009 г. и 25.05.2010 г. (л. 20), а административният акт е издаден на 22.08.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата.

Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 135/03.11.2011 г. по адм. дело № 178/2011 г. по описа на Административния съд - Търговище. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ П. Г./п/ С. Х. Н.А.