Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на "Андромеда ин" ООД, гр. Б., представлявано от управителя Д. Г. Ч., срещу Решение № 1030/07.10.2009 год. по адм. дело № 1868/2008 год. на Административен съд - гр. Б., седми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 800637/05.09.2008 год., издаден от Р. Я. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Б., потвърден с Решение № РД-10-313/31.10.2008 год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Б. при ЦУ на НАП.
Касаторът твърди, че Решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на спорната част от РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, както и присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното Решение, АС е приел, че с РА в съответствие с нормата на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО отм. правилно е увеличен финансовия резултат на дружеството за периода от 16.04.2004 год. до 31.12.2006 год. със сумата 52252, 16 лв. и лихва за забава в размер на 11008, 50 лв.
Твърденията на касатора, че се касае за допуснатата фундаментална грешка и тя е отстранена, не са доказани по делото - не са представени съответните счетоводни документи, а не е потвърдена и от ангажираната съдебно - икономическа експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. финансовият резултат на предприятието (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляването му, които задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове с първични документи, включително придружени с фискален бон или касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа „документална обоснованост". В настоящия случай е безспорно установено, че стойността на натрупаните разходи по сметка 202 е в размер на 245 266, 80 лева за пълния обем на разгънатата застроена площ от сградата, а предмет на прехвърлителната сделка са 55% от обекта. При това положение не съществува съмнение, че размерът на извършените за изграждането на обекта разходи, които следва да намерят отражение в ОПР на предприятието съставлява 55 на сто от стойността, отчетена по сметка 202. В касационната си жалба касаторът навежда твърдение за допусната фундаментална грешка и прави искане за прилагане на Национален счетоводен стандарт № 8 „Нетни печалба или загуба за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика" и МСФО № 8. За установяване на релевираните възражения по делото е приета и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която установеният от ревизията корпоративен данък за 2006 год. в размер на 52252, 16 лева не би се променил при прилагане на допустимите подходи за корекция на фундаментална счетоводна грешка. Посочено е още, че ако предприятието извърши корекция на фундаментална грешка, това би се отразило на себестойността на продадените апартаменти или на амортизационния план със стойността на непризнатия разход. При това положение възражението на касатора се явява неоснователно, а допълнително начисленият от ревизията корпоративен данък съответен на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО отм. без да са налице данни за неговото коригиране.
С оглед на това жалбата на „Андромеда Ин" ООД следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното решението на съда е обосновано и в съответствие е с наличните доказателства по делото, от които са направени и изводи, съответстващи на приложимата за 2006 год. материално право - а именно ЗКПО отм. . Съдът правилно е разпределил тежестта на доказване и касаторът е понесъл последиците от недоказване на твърдените от него благоприятни за него факти.
Директорът на дирекция "ОУИ" не е бил представляван от юрисконсулт пред ВАС, поради което не може да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, а предвид изхода на делото - и за предходната /липсва пререшаване на спора в негова полза по неговата жалба/. Разноски не могат да бъдат присъдени и на дружеството - платената държавна такса за касационната инстанция не се дължи, предвид изхода на делото по касационната жалба на дружеството.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1030/07.10.2009 год. по адм. дело № 1868/2008 год. на Административен съд - гр. Б., седми състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К.в/п/ М. Ч. М.Ч.