Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. К., в качеството му на ЕТ "Зои -90 - Д. К.", гр. П., срещу частта от решение №1111/05.08.2009 г. по адм. дело № 287/2009 г. на

Административен съд - Пловдив, с която е отхвърлена останалата част от жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ №160801321/19.11.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 71/ 26.01.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - необоснована, материалноправно незаконосъобразна и постановена при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната и и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба -

директорът на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП, взима писмено становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за нередовносто и алтернативно неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Неоснователно е възражението на прокурора за липса на адвокатско пълномощно на подписалия жалбата адвокат - същото се намира на стр. 676 в том 3 на делото.Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел, че с РА законосъобразно е определен дължим данък по чл. 32 от ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 13 767, 41 лв, ведно със съответната лихва за забава. Този си извод съдът е мотивирал с наличие на предпоставките за...