Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. П. чрез процесуалния му представител адв. Е, гр. П. срещу определение № 754/28.12.2009г. по ч. т. дело № 751/2009г. на Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. Д. П. срещу определение от 08.07.2009г. по ч. гр. д. № 6392/2009г. на Софийски градски съд, ІІ-Г отделение.

Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Излага доводи, че фактически с обжалваното определение се дава разрешение по същество на спора по основното исково производство. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде уважена.

Ответникът „Т” Е., гр. С. не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от В. Д. П. частна касационна жалба срещу определение от 08.07.2009г. по ч. гр. д. № 6392/2009г. на СГС, ІІ-Г отделение, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 05.06.2009г. по гр. д. № 28270/2009г. на СРС, І ГК, 42 състав, с което е оставена без уважение молбата на В. Д. П. за допускане на обезпечение на предявения от нея отрицателен установителен иск срещу „Т” Е., гр. С. за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника определена сума за топлинна енергия за определен период чрез спиране на съдебно изпълнение, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че определенията на съда по обезпечение на иска /чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане и по тях ВКС се произнася само, когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не при произнасянето му в правомощията му на въззивна инстанция.

Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство.

Обжалваемостта на определението на първоинстанционния съд по обезпечение на иска произтича от закона – чл. 396 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 396, ал. 1 ГПК е аналогична на чл. 315, ал. 1 ГПК отм., приложение намира Тълкувателно решение № 1/2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ВКС, ОСГК, т. 6, съобразно което определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В настоящия случай редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за обезпечение на иска, като е проверил първоинстанционното определение и го е потвърдил в обжалваната му част.

Възприетата от някои състави непосредствено след влизане в сила на ГПК практика за касационно обжалване на въззивното определение, постановено по повод на частна жалба срещу определение по обезпечение на иска на три инстанции, е изменена. Определението по обезпечение на иска подлежи на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл са определение № 14/09.01.2009г. по ч. т. д. № 392/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 17/12.01.2009г. по ч. т. д. № 362/2008г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 72/18.02.2009г. по ч. т. д. № 5/2009г., ВКС, І т. о., ТК, определение № 415/25.06.2009г. по ч. т. д. № 318/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 418/25.06.2009г. по ч. т. д. № 279/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 426/29.06.2009г. по ч. т. д. № 330/2009г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 371/19.06.2009г. по ч. т. д. № 284/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 304/14.10.2008г. по ч. т. д. № 306/2008г., ВКС, II т. о., ТК, определение № 135/18.03.2009г. по ч. т. д. № 46/2009г., ВКС, I т. о., ТК, определение № 446/10.07.2009г. по ч. т. д. № 8/2009г., ВКС, II т. о., ТК и други.

Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 754 от 28.12.2009г. по ч. т. дело № 751/2009г. на Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: