№ 439
гр. София, 24.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 160 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. И. и И. Н. И., двамата от гр. С. срещу определение № 70 от 19.01.2010г. по ч. т. дело № 613/2009г. на Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на В. Г. И. и И. Н. И., двамата от гр. С. срещу определение от 14.05.2009г. по гр. д. № 1064/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат подробни доводи за неправилност и на определението на Софийски апелативен съд. Молят определението на ВКС, ТК, Първо отделение да бъде отменено и частната касационна жалба да бъде уважена.
Ответницата Е. Е. И. чрез майка си и законния си представител О. В. Н. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на определението, тъй като с произнасянето на САС е изчерпан инстанционния ред за обжалване. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от В. Г. И. и И. Н. И., двамата от гр. С. частна касационна жалба срещу определение от 14.05.2009г. по гр. д. № 1064/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което е отменено определение от 27.12.2007г. по гр. д. № 4838/2007г. на СГС, І-4 състав, обезсилена е издадената обезпечителна заповед и практически е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения иск, ВКС на РБ, ТК, състав на Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Изложил е съображения, че искането по чл. 308 ГПК отм. е било заявено пред Софийски градски съд на 14.12.2007г., което обуславя приложението на § 2, ал. 9 ПЗР на сега действащия ГПК /в сила от 01.03.2008г./, и производството пред САС, в хода на което е било постановено атакуваното определение, е било такова по реда на чл. 213 и сл. ГПК отм., Съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение се е позовал на задължителната за съдилищата практика – т. 6 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и е приел, че с атакуваното въззивно определение не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се препятства развитието на такова.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите относно обезпечителното производство, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, предвид факта, че молбата за допускане на обезпечение е постъпила в СГС преди 01.03.2008г., а именно на 14.12.2007г.
Въззивното определение, с което Софийски апелативен съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Софийски градски съд по молбата за допускане на обезпечение, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК отм. на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Определението по чл. 315 от ГПК отм. не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Определението за обезпечение на иска подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, а именно когато във въззивното производство за първи път е поискано допускане на обезпечение на предявения иск. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Първо отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 70 от 19.01.2010г. по ч. т. дело № 613/2009г. на Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: