О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№312

София, 11.05.201

година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две

хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело № 2066/14 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение №304 от 31.01.2014 г. по т. д. №1736/2013 г. на Софийски апелативен съд,

Ответникът по касация – [фирма]- [населено място], чрез пълномощника си адв. Ж. Н. е на становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел текста на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поставил е въпроса – „ За началния момент на петгодишната погасителна давност при неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД или от кога започва да тече тази погасителна давност”. Страната е направила извод, че по този въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, САС в обжалваното решение се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, в каквато връзка са изброени актове на ВС и ВКС. Страната е обобщила тази практика, като е поддържала, че съгласно изброените актове погасителна давност започва да тече момента на получаване на престацията, която касаторът разбира като предаване на помещението на собственика, с оглед изтичане срока на...