ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести април, през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 2141 по описа за две хиляди и четиринадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Б. против решение от 19.03.2014 год. по гр. д.№ 18/2014 год. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 818/ 29.10.2013 год. по гр. д.№ 625/2013 год. на Шуменски районен съд и ответницата – настоящ касатор е осъдена да заплати на О. дирекция „З.„ [населено място], на основание чл. 8 ал. 1 вр. с чл. 2 ал. 1 ЗАЗ сумата от 5 120, 53 лева - сбор от дължимо арендно възнаграждение за три стопански години в периода 2008 год. – 2010 год.,ведно със сумата от 1 382, 55 лева - сбор от мораторни неустойки върху дължимите за всяка стопанска година арендни възнаграждения, както и сумата от 752, 38 лева – мораторна лихва, на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с доводи за постановяването му в противоречие със закона – чл. 6 ал. 5 ЗАЗ и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с неуказване на споделеното от въззивния съд, в противоречие със становището на първоинстанционния, разпределение на доказателствената тежест в хода на въззивното производство, предвид същата разпоредба, с което твърди нарушено правото си на защита, в противоречие с т. 2 от ТР № 1 / 2013 год. по тълк. дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС.Твърди и нарушение на чл. 172 ГПК при преценка на събраните гласни доказателства / досежно показанията...