Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л. Г. Д. от гр. С. срещу решение № 6474 от 28.10.2013 г. по адм. дело № 5995 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ВП-0498 / 05.04.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница, потвърдена с решение №РД 01-199 / 03.06.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София - град.
Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилност като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница е оспорил касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Л. Г. Д. от гр. С. срещу заповед № ВП - 0498 от 05.04.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Връбница, потвърдена с решение № РД 01 - 199 от 03.06.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София – град, с която на жалбоподателя е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011 / 2012 г. с мотиви за неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП: лицето притежава идеални части от недвижими имоти в гр. С., които могат да бъдат източник на доходи.
За да постанови решението си, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на приложимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводите на съда произтичат от обстоятелството, че в подадената молба - декларация вх. № ВП-0498 / 02.11.2011 г. жалбоподателят е отбелязал само притежавано дворно място от 340 кв. м. в гр. С., кв. „Хр. Ботев”, но при извършената справка в Службата по вписванията се е установило, че притежава идеална част от друг недвижим имот в гр. С. и нива в с. Н. хан.
Касационните доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), приложима на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, поставя като условие за отпускането на помощта лицата или семействата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.
В разглеждания случай е установено, че лицето притежава недвижими имоти, които са извън случаите по т. 1 (обитавано собствено жилище) и не служат за обичайно потребление. Според издадената на 15.02.2014 г. скица, представена в касационното производство, жалбоподателят притежава поземлени имоти УПИ І-1132 и ХХ-1013 в м. „Х. Б.”, район Слатина. В справката, направена на 08.04.2013 г. в Службата по вписванията – Е. П., е отразено, че в персоналната партида на жалбоподателя е записан поземлен имот от 6.101 дка, ІV категория, в м. Стубело, с. Н. хан.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не е предвидено ограничение относно начина, по който имотът може да бъде източник на доходи. За целите на социалното подпомагане са без значение причините и мотивите, поради които имотите не носят доходи, а е достатъчно тези имоти обективно да могат да бъдат източник на доходи. Недоказано е възражението на жалбоподателя, че не получава и не може да получава доходи от имотите в м. „Х. Б.”, гр. С., предвид местонахождението им (в ромски квартал). Подзаконовата норма на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП съответства на по-високата по степен норма на чл. 11, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, която допуска социалните помощи да се получават, само след като лицата са изчерпали всички възможности за самоиздръжка.
При наличие на възможност за получаване на доходи от собствен недвижим имот отрицателното материалноправно условие по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не може да се счита за изпълнено. Оспорената заповед, с която е отказано отпускането на целева социална помощ, е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Инцидентното отразяване в мотивите на съдебното решение на факти, отнасящи се до друго лице от женски пол, които впоследствие не са били коментирани, не са повлияли върху формираната от съда воля относно субективното право на жалбоподателя на социално подпомагане. Правните изводи на съда се основават на извършена преценка на релевантните към делото факти. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 6474 от 28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5995 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г. Р.П.