Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. С. Г. от гр. П. чрез адв.. Х. срещу решение N 1729 от 27.10.2011 год. по адм. дело N 1980/2011 год. по описа на Административен съд Пловдив. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се обяви нищожността на приложената спрямо касатора принудителна административна мярка или алтернативно същата да се отмени като незаконосъобразна.

Ответникът - не се представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения за неправилност на решението, предвид на това, че необосновано съдът е приел, че в оспорената заповед се съдържат фактическите и правни основания за издаването й. Мотиви за издаването на заповедта не се съдържат и в другите документи, които са част от административната преписка, като нито в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), нито в издаденото наказателно постановление (НП) е цитирана разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Този пропуск води до извода, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 от АПК. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което обуславя незаконосъобразност на приложената ПАМ. Съдът е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на решението си, което следва да бъде отменено.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното:

С оспореното решение Административен съд Пловдив е...