Подадена е касационна жалба от директора на дирекция „О"ЕООД във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит са установени данъчни задължения по ЗДДС за периода 24.09.2002г. – 30.09.2004г. в размер на ДДС за внасяне 152937, 60 лв. и лихви за забава в размер на 23083, 93 лв. За да постанови това решение съдът е изложил, че по делото са изслушани експертиза и допълнение към нея, които е възприел и според които при проверката на счетоводните документи при предходните доставчици на жалбоподателя – ЕООД”Триумф”, ЕООД”Универс 2002” и ЕООД”Империал-3”, вещото лице е констатирало редовно оформени документи за извършените СМР и услуги, от които следва да се направи заключение, че са били налице доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. За плащането им правилно е бил начислен и платен ДДС. Поради това съдът е направил извода, че данъчният орган неправилно е отказал право на приспадане на данъчен кредит.
Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които препятстват касационната проверка относно приложението на материалния закон.
Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложими в производството по реда на чл. 121 и сл. ДПК на основание пар. 21 ПЗР ДПК и чл. 133, ал. 3 ДПК, вр. пар. 5, ал. 4 ПЗР ДОПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение. Според чл. 189, ал. 2 ГПК съдът излага към решението и мотиви, въз основа на които то е постановено. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложените в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е изложил конкретни фактически съображения, тъй като не е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени по делото, не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено единствено въз основа на заключението на вещото лице, без да е обсъдено нито едно друго доказателство или довод по делото. Поради това съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК, като е обосновал решението със заключение на вещо лице, без да го обсъди с останалите доказателства и всички обстоятелства по делото. Наред с това, по първото заключение /изслушано в съдебно заседание на 22.03.2006г./ част от въпросите, които са поставени на вещото лице изискват отговор на правни въпроси, което е от компетентността съда. Последното се отнася за въпросите да се установи, че по фактурите са осъществени реално досатвки по чл. 6 ЗДДС и дали са налице обснования по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС. Отговорът на тези въпроси не е от компетентността на вещото лице, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ГПК вещото лице се назначава за изясняване на въпроси, за които се изискват специални познания, каквито съдът не притежава. Затова поставянето на посочените въпроси е недопустимо и изводите на вещото лице по правни въпроси не могат да бъдат взети предвид от съда като експертно заключение. Съдът не е обсъдил двете заключения във връзка с изискването за преценка на счетоводните записвания само при наличие на извод за редовно водено счетоводство съгласно разпоредбата на чл. 146 ГПК, респективно чл. 81, ал. 1 ДПК.
В решението съдът не е обсъдил правното основание поради което е отказано право на данъчен кредит – по чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗДДС, за което в ДРА и решението на директора на РДД са изложени подробни фактически и правни съображения. Осъществяването на хипотезите на тези правни норми е следвало да бъде обсъдено от съда, въпреки извода за реалност на доставките /дори и да се приеме този извод за обоснован и правилен/. В чл. 65, ал. 4 ЗДДС е предвидено, че данъчният орган отказва право на приспадане на данък кредит по всяка доставка, въпреки изпълнението на условията по чл. 64, ако за нея или по предходна доставка е налице някое от обстоятелствата, предвидени в ал. 1-4 на чл. 65, ал. 4 ЗЗДС. Независимо от посочените в жалбата основания, съдът съгласно чл. 129, ал. 3 ДПК при преценката относно законосъобразността и обосноваността на данъчния ревизионен акт следва да провери дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, което очевидно не е сторено в случая.
Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 188, ал. 1 и ал. 2, чл. 189, ал. 2 ГПК, чл. 157, ал. 1 и ал. 3 и чл. 146 ГПК, както и чл. 129, ал. 3 ДПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания съдебен акт, а решаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Пред настоящата инстанция и двете страни по спора се опитват да проведат първоинстанционно съдебно производство по обжалване на ДРА, като данъчният субект излага доводи и съображения, включително представя и нови доказателства, с които цели да обоснове незаконосъобразността на данъчния ревизионен акт, а касаторът дирекция "ОУИ" излага доводи в подкрепа на констатациите и изводите в ДРА. Предмет на касационната проверка е съдебното решение на първата инстанция, но такава както се посочи, не може да бъде проведена, поради това че липсват мотиви към решението.
Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.
Въпросът относно присъждане на разноските следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №1414/08.12.2006г., постановено по адм. дело №725/2005г. на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ А. Д. А.Д.