Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба от О. Г., О. С. чрез процесуален представител адв.Н.Колева от СсАК, срещу Решение № 2663 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3210/2010 г. по описа на Административен съд – Варна.

В жалбата са наведени касационни оплаквания за нищожност и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на ревизионния акт изцяло.

Ответникът - Директор на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. при ЦУ на НАП гр. С. не ангажира становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

По оспорване от О. Г. предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт № 1801000917/08.07.2010 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД гр. В. на НАП, потвърден с решение № 695/31.08.2010 год. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. В. при „Централното управление” на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС отм. са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 16 349, 66 лв. за периода 01.01.2005 – 25.09.2005 год., ведно с лихви за забавено изпълнение в размер на 3 767, 67 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК.

Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на...