Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция"ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП срещу решение №5/04.01.07г. на Варненски окръжен съд, постановено по адм. д. №931/06г. с което е отменен ДРА №3230/30.12.05г. издаден от данъчен орган при ТДД Варна, потвърден с решение №141/22.03.06г. на директор на Дирекция"ОУИ" Варна, с който на "ИСГ"ЕООД,гр. В. са установени данъчни задължения, ведно с дължими лихви.Със същото решение Дирекция"ОУИ" -Варна е осъдена да заплати на "ИСГ"ЕООД, разноски в размер на 50 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като сочените касационни основания са нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ДРА.Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба-"ИСГ"ЕООД чрез своя пълномощник по делото оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена молба.Към молбата са приложени писмени доказателства, както следва-извлечения от дневник за продажбите на "ИСГ"ЕООД за периодите-м. 01, м. 02, м. 03 и м. 06.07г.;данъчна фактура№13/20.06.07г. издадена от "ИСГ"ЕООД на "Ф"ООД с приходен касов ордер към нея;дан. фактура №0...9 /15.03.07г. между същите страни с приходен касов ордер към нея.;данъчни фактури №№6/31.01.07г. и 7/21.02.07г. с приходен касаво ордер към тях.В молбата се оспорва касационната жалба, като представените писмени документи са във връзка с тезата на ответника по касационната жалба, че имотът, за който се отнасят ремонтните работи по процесните фактури се използва за извършване на облагаеми сделки и след приключване на ревизионното и съдебното производство пред окръжния съд.Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура преценява жалбата, като неоснователна.Иразяват се съображения, че имотът е деклариран като нежилищен и отреждането на имота с подробния устройствен план е неотносимо към предмета на ревизията.

Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия тричленен състав след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания, приема, че е налице следното:

Варненски окръжен съд е бил сезиран с проверка законосъобразността на ДРА № 3230/30.12.05г. в частта относно отказа да се признае право на данъчен кредит на ревизирания субект-"ИСГ"ЕООД за данъчни периоди от м. 09.04г./вкл./ до м. 08.05г./вкл./ по фактури, касаещи ремонтни работи на жилищна сграда, находяща се в местност "С"ЕООД е извършена проверка по прихващане или връщане.От значение за валидността на процесния ДРА за визирания период е обстоятелството дали тази проверка е завършила с ДАПВ.Този въпрос е останал неизследван от съда, а е от значение за спора, тъй като при наличието на ДАПВ следва да се прецени доколко в процесния случай са налице предпоставките на чл. 115 ДПК и доколко процесната ревизия, за визирания по-горе период е възложена от компетентния орган.

Първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на правилата за преценка на доказателствата по делото и по конкретно на чл. 188 ал. 1 от ГПК.Съдът е извел намерението на ревизирания субект да ползва процесния имот за бъдещи облагаеми доставки от подадената от него декларацията по чл. 17 от ЗМДТ.Аргумент за противното намерение на данъчния субект е липсата на данни за предприета от негова страна процедура за промяна предназначението на сградата.Това обстоятелство, наведено като довод от данъчните органи е останало необсъдено от съда. От друга страна, данъчният субект е манифестирал намерението си да използва въпросната сграда за стопанска дейност с подаването на декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, което е станало на 23.07.04г

., а данъчната ревизия е завършила с издаването на обжалвания ДРА на 30.12.05г

.В рамките на така очертания период, който е повече от една календарна година, ревизираният данъчен субект е имал възможност да реализира намерението си относно ползването на въпросната сграда.Обстоятелството, доколко помещенията в сградата и в рамките на дворното място са ползвани за стопански нужди е останало необсъдено от първоинстанционния съд.Неясна е останала волята на съда досежно доказателствената стойност на представения договор за наем от 11.01.06г.

Всички изброени по-горе събражения мотивират настоящия съдебен състав за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.При новото разглеждане съдът следва да се съобрази с указанията, дадени по-горе, както и да прецени, и даде възможност на страните за становище по писмените документи, представени с касационната жалба.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, разноски не следва да се присъждат, а по тях следва да се произнесе Варненски окръжен съд при новото разглеждане на делото, по аргумент от чл. 218з, ал. 4 ГПК.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 т. 1 от АПК,върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №5/04.01.07г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д.№931/06г. и ВРЪЩА

делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ И. А.а И.А.