Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на М. В. И., действащ като ЕТ " Теодора - М. И." от гр. П. против решение № 52/10.01.2012 г. на Административен съд - гр. П., Първо отделение, ХVІІІ състав, постановено по адм. д. № 1870 по описа за 2011 г. на този съд, с което

е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт (РА) № 161005344/02.03.2011, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 404/18.05.2011 г. на Директора на Дирекция на „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 20 299.87 лв. и прилежащи лихви и допълнително определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 28.87 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 14.16 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 39.72 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 13.92 лв., за 2008г. данък в размер на 2370.41 лв. и лихви от 473.12 лв. и за 2009г. данък в размер на 5849.78 лв. и лихви в размер на 506.15 лв.

В касационната жалба. се излагат подробни доводи за неправилност на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Според жалбоподателя по време на ревизията не са събрани доказателства относно наличието на основания за провеждането й по особения ред на чл. 122 ДОПК. Не е кредитирано заключението по съдебно - графологичната експертиза, с което се опровергават констатациите от РА, че щом има издадени фактури от доставчиците на името на ревизираното лице, то те задължително са получени от търговеца, койтоумишлено е укрил разходните документи и следващите се приходи. Направено е оплакването, че съдът необосновано не е кредитирал събраните гласни доказателства. Поддържа се тезата за неправилност на извода на административния съд за наличето на реални облагаеми доставки, както и за погрешна констатация досежно воденото от търговеца счетоводство. Касаторът моли за цялостна отмяна на решението, както и за отмяна на РА. Не претендира разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк.. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне по подробно мотивирани съображения в писмена защита, депозирана по делото. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд - гр. П. е отхвърлена жалбата на М. В. И., действащ като ЕТ "Теодора - М. И." от гр. П.,

срещу РА № 161005344/02.03.2011, издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден с Решение № 404/18.05.2011 г. на Директора на Дирекция на „ОУИ” – гр. П. при ЦУ на НАП, относно допълнително начислен ДДС в общ размер на 20 299.87 лв. и прилежащи лихви и допълнително определените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006г. в размер на 28.87 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 14.16 лв., данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007г. в размер на 39.72 лв. ведно с прилежащи лихви в размер на 13.92 лв., за 2008г. данък в размер на 2370.41 лв. и лихви от 473.12 лв. и за 2009г. данък в размер на 5849.78 лв. и лихви в размер на 506.15 лв.

С решението жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 1042 лв.

За да постанови това решение, съдът е приел, че при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 , т. 4 и т. 7 ДОПК, поради което данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Установено е, че ревизираното лице не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на цигари и хранителни стоки, издадени от 31 броя доставчици, което е потвърдено при извършените насрещни проверки на тези лица. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя във връзка със съдържанието на съставените фактури, като е посочил, че подписът на получателя по доставката не е задължителен реквизит съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Поради това че стоките са получени от ревизираното лице, но не са намерили отражение в счетоводството му и не са установени като наличност при извършената инвентаризация, направен е извода, че стоките са продадени и от лицето не са отчетени съответни приходи. В резултат на подробно мотивиране, в решението е направен извода, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа е определена при отчитане на всички релевантни обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК за 2006г. по ЗОДФЛ отм. , за 2007г., 2008г. и 2009г. по ЗДДФЛ, както и за м. 12.2006г., 2007г., 2008г. и 2009г. по ЗДДС.

Приети са за неоснователни доводите на жалбоподателя, основани и на данните от заключението на съдебно - графологичната експертиза, че не е получил стоките по посочените фактури, тъй като фактурите не били подписани от него и нямало доказателства за тяхното плащане и предаване. В тази връзка съдът е посочил, че при извършените насрещни проверки на доставчиците същите са представили поисканите от тях документи и обяснения, сред които процесните фактури, по които получател е жалбоподателя, декларации на представляващите съответния доставчик относно начина на доставка на цигарите и хранителните стоки на жалбоподателя и плащането им в брой от същия. Установено е наред с това, че данъкът е редовно начислен от доставчиците, като фактурите са отразени в техните справки - декларации и дневниците за продажби. Според съда, представените от доставчиците доказателства, включително представените разпечатки на счетоводни сметки за отчитане от ЕКАПФ и регистри с транспортни средства на фирмите - доставчици (или с транспорт на купувача, в случаите, в които стоките са получавани направо от склада на доставчика), както и извлеченията от счетоводни сметки, отразяващи движението на стоките от тях към жалбоподателя, доказват, че стоките са продадени на жалбоподателя, но същият не е осчетоводил извършените покупки на стоки, с последните не са заприходени по сметка 304 "Стоки" и съответно не е отчетен приход от последващата им продажба., не са отчетени облагаеми доставки.

По - нататък в мотивите на решението съдът е достигнал до извод за законосъобразност на установените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 48 от ЗДДФЛ и начислените лихви. Първостепенният съд е приел за недоказано твърдението на Иларионов, че неправилно органите по приходите не са включили сумите в общ размер 225 000 лв., за които в рамките на ревизята той е твърдял, че са получени от родителите му - В. И. Т. и М. И. Т. по договори за заем. В тази връзка съдът е констатирал, че с РА е установено, че лицето е правило значителни парични вноски в предприятието на едноличния си търговец, по периоди както следва:2006г.- 25 500лв.; 2007г.- 37 000 лв.; 2008г.- 90 000 лв.; 2009г.- 142 500 лв. с деклариран от лицето произход на средствата горепосочените заеми, като е споделел изводите на органите по приходите за липса на убедителни доказателства за това, че сумите са реално предоставени. Съдът е обсъдил изслушаните свидетелски показания на Р. К., но е посочил, че същите не опровергават изводите на органа по приходите, извършил ревизията.

По тези съображения административният съд е счел РА за законосъобразен и го е потвърдил в частта относно установените допълнителни данъчни задължения по ЗДДС, ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ.

Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно, пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Фактическите и правните изводи, които са направени от съда са обосновани и съответстват на приложимите правни норми, поради което се споделят от настоящия състав.

Доводите на касатора, че не е получил стоките по посочените фактури, които не били подписани от него и липсвали доказателства за тяхното плащане и предаване, правилно са преценени като неоснователни. Следва да се има предвид, че липсата във фактурите, издадени от посочените доставчици, на реквизит по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, а именно подпис на получателя (предвид данните от съдебно - графологичната експертиза, че подписът за получил от името на М. И. не е изпълнен от М. И.), не води автоматично до извода, че същите са лишени от доказателствена сила и не обективират действително осъществени стопански операции.

Разпоредбата на чл. 114 ЗДДС също не предвижда като задължителен реквизит подпис на получателя. В ТР № 5 от 14.07.04 г. на ВАС по т. д. 7/04 г. е дадено тълкуване на чл. 8 от ЗСч отм. , че при преценка на съдържащите се във фактурата реквизити винаги следва да се преценява има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция. Това тълкуване е актуално и при прилагане на чл. 7 от действащия Закон за счетоводството. Цитираната норма не изисква фактурата да съдържа подпис на получателя на стоката или услугата. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗСч. налице е документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по алинея първа и втора, при условие че за липсващата информация са налице удостоверяващи я документи. В конкретния казус такъв документ е касовия бон, придружаващ стоката. Касационният

жалбоподател твърди, че не е получател на стоките по процесните фактури, както и че липсват доказателства за предаването им и за извършено плащане. Тези твърдения, обаче, не намират подкрепа в събраните в хода на ревизията и при съдебното обжалване на РА доказателства и направената преценка от съда в аналогична насока се споделя напълно от настоящата инстанция.

Освен това, по време на ревизията е констатирано, че ДДС по всички фактури е редовно начислен в счетоводствата на доставчиците.

Обстоятелствата, установени в официалния документ ПИНП, не са опровергани в хода на съдебното производство чрез ангажиране на други доказателства от страна на жалбоподателя.

Дадените показания от свидетелката С. Т.- управител на обекта, стопанисван от Иларионов от 10 години, не са от естество да разколебаят тези изводи, като настоящият състав споделя мотивите, изложени в тази връзка от първоинстанционния съд.

Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение счита за законосъобразен и обоснован извода на първостепенния съд, че правилно са кредитирани от органа по приходите депозираните по време на ревизионното производство писмени доказателства и писмени обяснения от доставчиците на ревизираното лице, кореспондиращи с фактурите и отчетните регистри по ЗДДС на доставчика. Ревизията е извършена по чл. 122 ДОПК. Обективното съществуване на фактури, в които жалбоподателят е посочен като получател на определени стоки, ведно с представянето на документи за плащането на стоките и същевременно, безспорната липса на същите при последния, са достатъчна индиция за безотчетното им придобиване и последваща реализация, съобразно което законосъобразно е провеждането на ревизията по особения ред на това основание. Оспорвайки тези доказателства и обяснения жалбоподателят не е доказал твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, подкрепени с убедителни писмени доказателства.

Решението е правилно и в частта на установените задължения по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ. При обсъждането на свидетелските показания на Р. К., административният съд обосновано е преценил, че същите не могат да разколебаят изводите на органите по приходите за липса на доказателства, че суми от по 75 000 лв. трикратно са били предоставяни от родителите на Иларионов. Това действително е така, тъй като е изцяло неизяснен произходът на сумите, за които се твърди - изцяло и единствено само въз основа на три договора за заем - че са били предоставени. Още повече, че родителите на Иларионов са били пенсионери през ревизираните години, което е от съществено значение при извършване насъвкупна преценка на всички правно релевантни факти в случая, сред които несъмнено са възможния техен жизнен стандарт и високия размер на заетите суми.

При спазване на съдопроизводствените правила по делото и след правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните по спора, съдът е достигнал до обосновани правни изводи. Касационната инстанция не споделя оплакванията от касационната жалба за неправилно провеждане на ревизията по особения ред. Както се посочи по - горе, по делото е установено, че счетоводството на ревизираното лице не е водено редовно, затова същото не може да се позовава на данни от собственото си счетоводство в своя полза, по аргумент за обратното от чл. 51 ДОПК

, съответно

чл. 182 ГПК

.

От мотивите на съдебното решение се установява, че съдът е обсъдил всички доказателства и доводи на двете страни в процеса, не е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на доказателства, нито игнориране на относими такива. Обстоятелството, че съдът не е възприел становището на жалбоподателя в процеса, не води до извод за неправилност на решението.

Правилно е приетото от съда, че приходният орган е доказал наличието на предпоставките по

чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и 7 ДОПК

за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по

чл. 122, ал. 2 ДОПК

.

Оспореният ревизионен акт е издаден при законосъобразно прилагане на материалноправните разпоредби на

ЗДДС, ЗОДФЛ отм.

и ЗДДФЛ и не е засегнат от пороците, сочени от жалбоподателя.

Противно на довода на последния в касационната жалба за противоречие на атакувания акт с постоянната съдебна практика, същият е в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични случаи (напр.

Решение № 10397/10 по АД № 1350/10, Решение № 8113/10 по АД № 9290/10, Решение № 11022/11 по АД №16052/10 г., Р №14057/12 по АД №1658/12 г. на ВАС, Решение № 14 775/2012 по адм. д. № 773/12г.).

По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски на Директорът на Дирекция „ОУИ” - Пловдив за касационното производство не следва да се присъждат, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт в проведеното открито съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 52/10.01.2012 на Административен съд - гр. П., Първо отделение, ХVІІІ състав, постановено по адм. д. № 1870 по описа за 2011 на този съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ М. Р.

М.Р.