Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Кооперация "Попово - 93” и директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите – Варна (ДД"ОДОП") против решение № 125/21.01.2013 г., постановено по адм. д. 3854/2012г. по описа на Административен съд – Варна.
Кооперация „Попово- 93” оспорва съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 251200813/04.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 615/24.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението” – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите(ДД”ОУИ”). Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно и необосновано – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено оспореното съдебното решение и бъде върнато делото за ново разглеждане за установяване на действителните плащания на работните заплати, от което ще се установи началната дата за изтекла давност. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът по тази касационна жалба директор на ДД"ОДОП", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по тази касационна жалба.
По делото е постъпила касационна жалба и от ДД"ОДОП" против същото решение в частта, с която са присъдени разноски в размер на 150 лв. вместо в размер на 3690, 14 лв. Този касатор твърди, че в тази част решението на административния съд е неправилно, защото сумата 3690, 14 лв. е равна на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска да бъде отменено съдебното решение в оспорената от него част по съображения, изложени в касационната жалба и бъде осъдена Кооперация „Попово-93” да заплати разноски в размер на 3690, 14 лв. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът по тази касационна жалба Кооперация "Попово- 93” редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими, разгледани по същество са основателни. По касационната жалба на Кооперация "Попово-93”
С обжалваното решение № 125/21.01.2013 г., постановено по адм. д. 3854/2012г. по описа на АС – Варна е отхвърлена жалбата на Кооперация "Попово-93” против РА № 251200813/04.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 615/24.09.2012 г. на ДД”ОУИ, с който са й определени задължения по ЗОДФЛ отм. , ЗДДФЛ и КСО за периода 01.01.2005 г.-31.12.2008 година за внасяне в общ размер на 162007.04 лв., ведно с лихви за закъснение.
Основният спор между страните по делото е относно датата на възникване на установените задължения, която има правно значение относно спазване на срока за упражняването на правомощията за възлагане на ревизията и доводите а погасяване на част от тези задължения по давност.
Административният съд приема, че в периода 01.01.2005 г. - 31.12.2008 г. Кооперация "Попово-93”, в качеството си на основен работодател, не е внасяла дължимите данъци по чл. 38 от ЗОДФЛ отм. и по чл. 42/49 от ЗДДФЛ. По отношение на задължителните осигурителни вноски по КСО за наетите по трудови правоотношения лица, вноските за ДЗПО - Универсален фонд, фонд ГВРС и вноските за НЗОК са извършени плащания, които не покриват установените задължения. Между страните няма спор по отношение на размера на дължимите по закон вноски. Според решаващият съд тези задължения са начислявани от ревизираното лице, но не са заплатени, поради което РА, с който се установяват като дължими е законосъобразен данъчен акт. По отношение възраженията за допуснати процесуални нарушения и погасяване на правото да бъдат установявани част от задължения и погасяването на част от тях по давност, административният съд е приел, че са неоснователни, защото приема за установено, че трудовите възнаграждения на всички работници и служители за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. са изплатени на 31.12.2008 г. С оглед обусловеността на установените задължения от реалното заплащане на възнагражденията, въз основа на които те се изчисляват, административният съд е приел, че 31.12.2008 г. е началната дата, спрямо която се изчислява началния момент по чл. 109 от ДОПК и на давностните срокове. Ревизията е възложена със Заповед от 01.03.2012 г., поради което АС-Варна е приел, че РА е действителен данъчен акт, защото данъчната администрация е възложена преди изтичане на петгодишния срок по чл. 109 от ДОПК и за публичните вземания за 2005 и 2006 г., защото задължението за тяхното деклариране и внасяне не е бил изтекъл.
Касационната инстанция намира за принципно правилни и съответстващи на закона изводите на АС-Варна, но те са направени при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е кредитирал изцяло фактическите констатации, направени в ревизионния доклад и възпроизведени в РА, според които всички трудови възнаграждения за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. са изплатени на 31.12.2008 г. Органите по приходите са направили тази констатации въз основа на представени от Кооперация "Попово-93” справки, поискани й по време на ревизията. С искането на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК за представяне на документи освен тези справки са поискани и извлечения от счетоводните сметки, съобразно индивидуалния сметкоплан „Персонал”, хронология на сметка 421 в кореспонденция със сметка 501, „Разчети за данък върху доходите на физическите лица”, Разчети с НОИ”, разчети за ДОО, ЗО, ДЗПО, фонд „ГВРС" за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г.
По делото няма данни това искане да е изпълнено, както и не са представени тези документи като писмени доказателства. В съдебно заседание на 10.12.2012 г. процесуалният представител на Кооперация "Попово-93” твърди, че трудовите възнаграждения са изплащани ежемесечно, а само дължимите осигурителни вноски са заплатени наведнъж през 2008 г. Тези твърдения се поддържат и в касационната жалба с доводи, че доказателствата за тях са представени на ревизиращия екип по време на ревизията, но неясно защо не са съобразени. Действително тези конкретни твърдения са направени изрично за първи път в пледоарията по същество на спора, но оплаквания относно допуснати нарушения на принципа на законност и обективност, както и за възражение за давност се съдържат и в жалбата против РА.
В нарушение на принципа на служебното начало в административният процес решаващият съд не е дал указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест в процеса и обстоятелството, че за твърденията на Кооперация "Попово -93” липсват доказателства. Представените изходящи от ревизираното лице справки за датата на заплащане на трудовите възнаграждения на лицата, на които то се явява основен работодател, не са подкрепени с никакви други доказателства, независимо, че такива са посочени като необходими от ревизиращият екип. По делото няма категорични данни, че това искане не е изпълнено, а само че липсват изисканите документи като постъпили по данъчната преписка. Не е описано в РД и РА неизпълнение на искания на органа по приходите. В Раздел ІІІ на РА е посочено, че ревизиращият екип е извършил преглед на първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, хронологични и аналитични записвания по счетоводни сметки, главна книга, оборотни ведомости, търговски и банкови документи, което кореспондира с твърденията на Кооперация "Попово - 93” за осигурена и извършена физическа проверка в счетоводството на ревизираното лице. Въпреки това в РД и РА липсват констатации във връзка с ведомостите за заплати например, а фактът за плащането им е възприет само от обобщените справки, съставени за целите на ревизията. Не е изследван въпроса кооперацията разполагала ли е с финансови средства за изплащане на всички възнаграждения за четиригодишен период 01.01.2005 г. – 31.12.2008 г. наведнъж, като и как реално е извършено това плащане по банков път или в брой, получени ли са тези суми от работниците и служителите. Поради логически видимата недостоверност на тези справки и задължението за извършване на обективна проверка органите по приходите са били длъжни да установят тези факти. Административният съд при наличие на изрично изявление за ежемесечно изплащане на трудовите възнаграждения, което е законосъобразната и обичайна практика на добросъвестните работодатели, е следвало отмени хода по същество и да даде указания, че по делото липсват доказателства за тези твърдения.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че спорът е разрешен при неизяснена фактическа обстановка като е останал напълно неясен основен въпрос, а именно датите на които са изплатени възнагражденията на работниците и служителите на Кооперация "Попово - 93”, респективно датите на които са възникнали задълженията за начисляване и внасяне на установените публични задължения. Тези факти са от пряко значение относно действителността на РА с оглед приложението на чл. 109 от ДОПК и задължително следва да бъдат установени по съответния процесуален ред. Спорът е неизяснен от фактическа страна както поради пасивното поведение на жалбоподателя, така и поради допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест в процеса и липсата на указания за нея в изпълнение на задълженията на съда по допускане и събиране на доказателства. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Варна за ново произнасяне поради наличието на предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК – необходимост от събиране на доказателства. При новото разглеждане на спора следва да бъде допусната съдебно-счетоводната експертиза, която да даде заключение относно датите, на които са начислявани и реално плащани трудовите възнаграждения на работниците и служителите на Кооперация "Попово-93” за периода 01.01.2005 г. - 31.12.2008 г., както и датите на начисляване и евентуално внасяне на данък по чл. 38 от ЗОДФЛ отм. , данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ, вноски по ф.ДОО, вноски за здравно осигуряване и вноски за ф.ГВРС, подавани ли са декларации обр. 1 по чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 година за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни на работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и самоосигуряващите се лица.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че съдебното решение е неправилно като постановено при неизяснена фактическа обстановка и следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед обстоятелството, че се налага установяване на факти, за които е необходимо да бъде допусната съдебна експертиза, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна.
По касационната жалба на директор на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите – Варна
С оглед изхода на спора по същество и връщане на делото за ново разглеждане следва да бъде отменено и решението в частта относно присъдените разноски, а направените от страните да бъдат определени при условията на чл. 226, ал 3 от АПК.
По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 125/21.01.2013 г., постановено по адм. д. 3854/2012г. по описа на Административен съд – Варна. ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Варна . РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Д. Ч.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р./п/ К. К.
Д.Ч.