Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 235 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 3723/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, VIII състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът е неправил неправилна и необоснована преценка на събрания доказателствен материал и е формирал неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения РА. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който жалбата на „Б. Т.“ ЕООД срещу процесния РА да се отхвърли като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „Б. Т.“ ЕООД, не се представлява, като в приложен по делото отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на „Б. Т.“ ЕООД срещу Ревизионен акт № 2601004462 от 12.01.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 216 от 09.03.2011 г. на директора на дирекция „ОУИ“ / понастоящем „ОДОП“/ - гр. П. при ЦУ на НАП.

С процесния РА на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 21 600, 00 лева по 12 бр. фактури, издадени от ЕТ „Комерсиал – И. В.“ с предмет – авансови плащания и окончателно плащане за 77 143, 00 кг. розов цвят.

В хода на ревизията е установено, че за плащанията по фактурите са издадени фискални бонове, в които за предмет на продажбата е посочено „цигари“, „разни“, промишлени“, „хранителни“. Фискалните бонове са издадени от регистриран на името на доставчика ЕКАФП. Не е спорно, че фактурите са отразени в дневника за продажби и в СД за съответните данъчни периоди – м. 05 и м. 06.2010 г.

Констатирано е, че между „Б. Т.“ и едноличният търговец е сключен договор за покупко-продажба на розов цвят реколта 2010 г. от 26.05.2010 г. Представени са протоколи за приемане и предаване на розов цвят, приложени на л. 182 и л. 183 от делото, подписани от Х. С. за „предал“ и Д. Д. за „приел“; 22 бр. пътни листове, издадени за периода 21.05.2010 г. – 11.06.2010 г. относно изпълнени курсове по маршрут Казанлък – Скобелево – Казанлък от А. К., с товар – розов цвят; фактура № 1012 от 25.06.2010 г., издадена към „Българска роза Севтополис“ АД, за „разходи за розова кампания 2010“; договор за наем на инсталация за производство на етерични масла от 30.01.2006 г. и анекс от 28.08.2008 г. към договора, съгласно който „Българска роза Севтополис“ АД предоставя на „Б. Т.“ ЕООД ползването на инсталация за производство на етерични масла, находяща се в гр. К., кв. 4 Промишлена зона; дневници за покупки и СД за ревизираните периоди и др.

В отговор на изпратено до доставчика ИПДПОЗЛ същият е посочил, че розоввият цвят е от насаждения с маслодайна роза с площ от 240 декара, намиращи се в землището на с. С., местност Суйчука, област С. З., обработвани от него по силата на договор от 05.01.2010 г. с възложител „Булроуз“ ООД с правото да реализира на пазара получената реколта розов цвят за 2010 г. Според дадените писмените обяснения едноличният търговец ежедневно доставя розов цвят по време на кампанията, транспортът на розовия цвят е извършен с превозно средство на „Б. Т.“ ЕООД.

Извършена е насрещна проверка на предходния доставчик „Булроуз“ ООД, при която е констатирано декларирането на продажба на розов цвят по фактура № 89 от 30.06.2010 г. относно 32 140 кг. Други количества розов цвят не са прехвърляни от „Булроуз“ ООД на едноличния търговец.

При тези факти ревизиращите органите приемат, че прекият доставчик не разполага с необходимото количество розов цвят, което да продаде на „Б. Т.“ ЕООД, доколкото същият не разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост на произведе фактурираните 77 143 кг. розов цвят. Отказът на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с оглед нормата на чл. 70, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗДДС поради липса на доказателства за реално осъществена доставка.

В обжалваното решение АС Пловдив е развил подробни съображения за материална незаконосъобразност на процесния РА, като е обсъдил по отделно и в тяхната съвкупност приетите в рамките на ревизията и на съдебното производство писмени доказателства, заключения по СТЕ и по ССчЕ.

Формираният краен правен извод за незаконосъобразност на РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на „Б. Т.“ ЕООД по 12 бр. фактури, издадени от ЕТ „Комерсиал – И. В.“ се споделя от касационната инстанция. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания.

Предмет на 11 бр. от процесните фактури е „авансово плащане“, а предмет на 12 – та фактура е „окончателно плащане за доставка на 77 143 кг. розов цвят“. Съгласно чл. 25, ал. 7 ЗДДС

, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Това означава, че за да се извърши авансово плащане, за страните по договора трябва да е ясно, че доставката на стоки, която е договорена между тях ще бъде осъществена.

В процесния случай първостепенният съд правилно е обосновал извода за липса на материалноправно основание за отказ на данъчен кредит по процесните фактури. Необосновано органите по приходите се занимават с произхода на стоката и изследват взаимоотношения между предходния доставчик „Булроуз“ ЕООД и прекия доставчик, което в пряко противоречие с нормите, уреждащи надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, съдържащи се в ЗДДС. Ревизиращите са били длъжни да формират категорични констатации за наличие на основание за отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит само и относно пряката доставка.

Както се установява от насрещната проверка на доставчика ЕТ „Комерсиал – И. В.“, същият е продал 77143 кг. на „Б. Т.“ ЕООД и 123 457 кг. на “Гален Н“ООД, каквато констатация се съдържа в приетия по делото РД № 1005141 от 06.01.2011 г., издаден на едноличния търговец. По отношение на така декларираните за изпълнени от ЕТ „Комерсиал – И. В.“ доставки с РД не е извършена корекция. Прекият доставчик изрично декларира, че стопанисва масив от 240 дка розово насаждение, собственост на „Булроуз“ ООД, като има правото да реализира на пазара цялата реколта 2010 г., т. е. да продаде за своя сметка целия добит от насаждението розов цвят.

Не е спорно, че между „Б. Т.“ ЕООД и едноличният търговец е сключен договор за покупко-продажба на розов цвят от 26.05.2010 г., като е налице приемо-предавателен протокол за предадено количество розов цвят, както и са приети 22 бр. пътни листове. Пред съда са разпитани лицата, подписали цитирания приемо-предавателен протокол и техните показания са анализирани от първоинстанционния съд в съвкупност с останалия доказателствен материал. Приемо-предавателният протокол не е оспорен от решаващия орган и удостоверява факта на предаване на съответното количество стока, като за изясняване на въпроса относно това кои лица са подписали процесния протокол, съставът на АС Пловдив е провел необходимите процесуални действия в изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 14966 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 6111/2012 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение. Установено е, че Х. С. е подписал протокола от страна на ЕТ „Комерсиал – И. В.“, а Д. Д. – за „Б. Т.“ ЕООД.

Относно представените пътни листове, възражението на касатора за наличие на неточности в съдържанието им, не може да обоснове извод за законосъобразност на РА. Пътните листове са частни документи и са съставени във формата им съгласно албума на първичните счетоводни документи. Както се установява от тях, претегленият и предаден розов цвят е извозен от масива, находящ се в землището на с. С., местността Суйчука, обл. С. З., с транспорт, извършен от името и за сметка на „Б. Т.“ ЕООД, като в пътните листове е вписан като шофьор А. К. и съответното наето транспортно средство.

Изводът за реално осъществена доставка на розов цвят от ЕТ „Комерсиал – И. В.“ в полза на „Б. Т.“ ЕООД се подкрепя и от заключението по съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, приета по делото. От съдържанието й е видно, че средният добив от декар розово насаждение варира по сортове от 513 кг/дка до 1186 кг/дка, като при добри грижи за насажденията и извършени агротехнически и растително-защитни мероприятия в оптималните срокове добивите варират между 1000 – 1200 кг/дка. Според вещото лице добитите и продадени с надлежно издадени и осчетоводени данъчни документи от ЕТ „Комерсиал - И. В.“ 800-850 кг./дка и общо над 200 тона количества, се явяват напълно реални и постижими. Възражението за некредитиране на експертното заключение по СТЕ, направено от касатора е неоснователно. Действително вещото лице е работило на базата на възможни хипотези, но това е било единствено възможното разрешение. Установено е при ревизията, че едноличният търговец стопанисва и обработва посочения по-горе масив по силата на договор с „Булроуз“ ООД и същият има правото да реализира добитата продукция, поради което обосновано е поискано от определеното вещо лице да извърши съответните изчисления относно добив на розов цвят от масив с посочената площ.

В допълнение следва да се посочи, че наличието на фактурирано количество от 32 140 кг розов цвят, придобити от едноличния търговец по фактура № 89 от 30.06.2010 г., издадена от „Булроуз“ ООД, също не води до извода за липса на реално осъществена доставка на розов цвят по 12 бр. фактури, издадени от ЕТ „Комерсиал – И. В.“ на „Б. Т.“ ЕООД. След като изрично доставчикът декларира, че обработва описания по-горе масив и има право да реализира добитата продукция, то обосновано АС Пловдив е формирал извода за опровергаване на констатациите в РА чрез пълно и главно доказване от страна на ревизираното лице. Не би следвало обясненията на предходния доставчик „Булроуз“ ООД да водят до неблагоприятни последици за крайния получател – „Б. Т.“ ЕООД, тъй като предмет на изследване са отношенията по пряката доставка.

Едновременно с това касационната инстанция намира, че при разглеждане на спора първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е обсъдил всички събрани доказателства и не е накърнил правото на защита на страните.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация – „Б. Т.“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 850 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235 от 01.02.2013 г. по адм. дело № 3723/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив, VIII състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП да заплати на „Б. Т.“ ЕООД разноски в размер на 850 / осемстотин и петдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. П./п/ В. П.

В.П.