Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 8/07.02.2011 г., постановено по адм. д. №6/2011 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на В. И. С. от град Каспичан против заповед № К 1035/ 12.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Нови пазар.
Срещу това решение е подадена касационна жалба от В. И. С. с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, излага подробни съображения относно мотивите за извършване на продажбите на недвижими имоти. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде уважена молбата за отпускане на целева помощ за отопление.
В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, от касационната жалбоподателка е получена писмена защита.
Представителят на Върховна административна прокуратура счита
касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна.
Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.
В производството пред Административен съд гр. Ш. предмет на съдебен контрол за законосъобразност е оспорената от В. И. С. от град Каспичан заповед № К 1035/ 12.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Нови пазар, потвърдена с решение № 94 ВВ/0012 от 16.12.2010 г. от директора на РД"Социално подпомагане" гр. Ш.. С оспорения административен акт е отказано на лицето да бъде отпусната целева помощ за отопление чрез твърдо гориво за отоплителния сезон 2010/2011 г. с мотиви, че не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба РД07/5/16.05.2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП - прехвърляне на недвижими имоти срещу заплащане през последните 5 години.
Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.
Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Безспорно е, че при подаването на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление по чл. 2 ал. 1 от Наредба№ РД-07-5/16.05.2008г. В. С. не е декларирала обстоятелствата, попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Според цитираната разпоредба - социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години – т. е. продажбата на какъвто и да било по вид недвижим имот е обстоятелство, което изключва правото на социално подпомагане за срок от 5 години от датата на продажбата.
В касационната жалба В. С. не оспорва извършването на продажба през периода 23.08.2006 г. - 26.10.2007 г. по три сделки с недвижими имоти - две ниви и празно дворно място в гр. К., но подробно излага съображенията си за необходимостта от продажбите с цел набавяне на средства за ежедневни разходи и за осъществяване ремонт на къщата, в която живее. Твърди, че не е знаела за ограничението да не извършва сделки с недвижим имот през последните пет години и счита, че след като няма постоянни доходи следва да й бъде отпусната исканата целева помощ за отопление.
Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Съдът обосновано е приел, че В. С. не отговаря на изискванията за получаване на подпомагане с целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, защото през последните пет години е прехвърлила срещу заплащане недвижими имоти. По делото са изяснени релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е формулиран правен извод, че наличието на нотариално удостоверена сделка, с която е прехвърлен недвижим имот срещу заплащане през последните пет години, препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. В закона не са регламентирани изключения от общото правило, базиращи се на необходимост от парични средства, поради което за изхода на спора са без значение мотивите за извършването на въпросните сделки с недвижими имоти.
След като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно, оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на жалбоподателката отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2010/2011 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност.
По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/07.02.2011 г., постановено по адм. д. №6/2011 г. по описа на Шуменския административен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Н. Г. М.П.