Производство по чл. 208 и сл.АПК във връзка с чл. 131 ДПК.

Касаторът "В"ООД моли да бъде отменено решение №227/2.3.2007г. по адм. д.№1609/2005г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА №493/4.7.2005г. на ТДД-Шумен като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли обжалваният ДРА да бъде отменен или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав като му бъдат присъдени разноски.

Ответника по касационната жалба ДОУИ-Варна редовно призован не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, първо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против

ДРА №493/4.7.2005г. на ТДД-Шумен окръжният съд е приел, че с него са определени данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС на жалбоподателя. ДРА е съставен по чл. 109 ал. 1 т. 2 ДПК отм. , тъй като при ревизията са установени укрити приходи от продадени 4841бр. пилета, които не са отразени в счетоводството на предприятието. Установено е извозени трупове на бройлери в количества значително по-високи от осчетоводените бракувани пилета при касатора. Последният е дал обяснения, че част от сградата в р.Плиска е дадена под наем на трето лице Р. Р. от 1.2.2003г. до 31.12.2003г., а през 2004г. по договора с Радев дружеството е могло да ползува част от сградата. Било договорено Радев да отглежда птици в сградата като заплаща комуналните услуги на касатора. Радев дал обяснения, че има договор с дружеството за отдаване под наем на сграда в гр. П., заплащал е разходите за консумативи в касата на дружетвото като не е представил документи и договор. Радев е декларирал доходи за 2002г. - 2004г. от отглеждане на птици и е приложил служебни белеки от "Г"АД и "Л"ЕООД.за първите две години. За 2004г. е декларирал доход от отгледани птици по договор с "Г"АД и не е представил документи. При проверка в "Г"АД-в несъстоятелност е установено, че за периода 2002г. - 2005г. дружеството не е отразило в счетоводството си закупени пилета от Радев. В дневниците за покупки на "Л"ЕООД не са отразени закупени пилета от Радев. По ДРА е констатирано, че в птицефермата в гр. П. е извършвана стопанска дейност по отглеждане на бройлери и не е доказано тази дейност да е извършвана от друго лице. По ДРА е прието, че дейността е извършвана от дружеството, не е отразена счетоводно и е съставен ДРА по чл. 109 ал. 1 т. 2 ДПК отм. . Съдът е приел, че не е доказано Радев да е извършвал стопанска дейност във фермата по договор с касатора. Установени са негови приходи от отглеждане на птици по договорни отношения с две други фирми. Приел е, че фактическите констатации по ДРА не са оборени, по ДРА законосъобразно са определени данъчните задължения с лихвите и е отхвърлил жалбата.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и от правилно установените факти е направил законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че не са оборени констатациите по ДРА за недоказана стопанска дейност във фермата в гр. П. от Р. Р. по договор с касатора. В договора е предвидено Радев да ползува фермата за отглеждане на пилета като заплаща кумунални услуги включително екарисаж. В ДРА е констатирано, че в счетоводството на касатора не са осчетоводени плащания по договора от Радев. Доказателства в тази насока не са представени и в производството пред съда и обосновано съдът е приел, че не е доказано изпълнение на договора с Радев и отглеждане на пилета от него във фермата в гр. П., в която касаторът е отглеждал пилета.

Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане на делото е неоснователен. Съдът е дал възможност на касатора в съдебно заседание на 26.5.2006г. в 14-дневен срок в отделна молба с препис за ответника да уточни задачата си за съдебно-счетоводната експертиза с въпроси засягащи данъчните задължения по ДРА. С това определение съдът е отказал да назначи експертиза по молбата на касатора, в която са поставени два правни въпроса и преценката на съда, че не следва да назначава съдебно-счетоводна експертиза за отговор на правни въпроси е правилна. В дадения срок касаторът не е уточнил задачата за вещо лице и касаторът неоснователно подържа, че е лишен от право на защита.

Искането да се представи оригиналът на удостоверение №1085/24.6.2005г. на РВМС-Шумен /л. 297 от делото/ не е било направено след оспорване на удостоверението по чл. 154 ГПК и правилно съдът е отказал да изисква оригиналът от ответника. След като удостоверението не е оспорено от касатора правилно съдът е приел по данните в него, че Радев не е извършвал стопанска дейност по угояване на пилета във фермата в гр. П. щом Районната ватеринаромедицинска служба-Шумен не е контролиларала такава дейност.

Изводът на съда, че ДРА законосъобразно е съставен по чл. 109 ал. 1 т. 2 ДПК отм. е правилен. Доводът на касатора, че неговият управителят И. И. е отглеждал пилета на територията на фермата като физическо лице се оборва от представената "Т"ООД от м. 7.2002г., фактура №8/11.11.2002г. на "В"ООД за доставка на угоени бройлери на наемодателя му за птицефермата, декларации от управителя Илиев относно смъртността на отглежданите пилета по партиди за периода 2002г. -2004г. - на л. 277-279 от делото. Неоснователен е и доводът за липса на възможност за данъчния орган да преценява достоверността на писмените обяснения на третото лице Радев. Видно от обясненията на Радев /л. 321 от делото/ те са съставени в нарушение на чл. 87 ал. 3 ДПК отм. - без да е посочено, че Радев е запознат от данъчния орган за наличието на наказателна отговорност при даване на неверни обяснения и след като не са събрани по предвидения в ДПК ред предвид чл. 76 ал. 1 и 2 ДПК отм. не е следвало да се обсъждат. В искането до Радев за даване на обяснения също не е посочена отговорността по чл. 87 ал. 3 по Наказателния кодекс.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение №227/2.3.2007г. по адм. д.№1609/2005г. на Варненския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ М. Ч. М.Д.