Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцдуалния кодекс.

Образувано е по жалба, подадена от "М. Б." ООД гр. К. срещу решение № 430 от 02.02.2011 г. по адм. д. № 3608/2010 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № РД-01-413/22.03.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за прекратяване на правата, произтичащи от лиценз на Общността № 472 за международен превоз на товари, издаден на 30.10.2007 г.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопризводствените правила. Решението е основано на единствения извод, че жалбоподателят не е представил в предвидения в ЗАвтП преклузивен срок писмени доказателства удостоверяващи финансова стабилност. В хода на съдебното производство са били представени доказателства за финансова стабилност, които установяват наличието на предпоставки за продължаване действието на лиценза, което не са обсъдени, тъй като съдът е приел, че поради изтичане на прекулизивните срокове установяването на тези обстоятелства в хода на съдебното производство е недопустимо.

Ответната страна не е взела становище в настоящото производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспорената пред съда заповед на основание чл. 11, т. 1, б."б", във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози и чл. 8, т. 5 и чл. 6, ал. 6, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари са прекратени правата на жалбоподателя, произтичащи от лиценз на общността № 472 за международен превоз на товари, издаден на 30.10.2007 г.

В мотивите на оспорената пред съда заповед е посочено, че от страна...