Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 1544 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по реда на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, по молба вх. Nо 2620/16.03.2010 година, подадена на

С. П. Т.

от[населено място] и уточнение по молба вх. Nо 10976/21.05.2010 година, както и такова, направено от назначената по З. служебна защита по чл. 2303 ал. 1 т. 5 ГПК, с искане

за отмяна на Решение по гр. д. Nо 996/ 2006 година на районен съд[населено място], потвърдено[населено място] на С. окръжен съд по гр. възз. д. Nо 202/2009 година по отхвърления иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят поддържа, че не е доволен от постановения съдебен тъй като не са съобразени доказателствата по делото, не е взет предвид и приложен правилно материалния закон, конкретно Указа на Ц. Б. I. от 1924 година за оземляване на бежанците, не се везе предвид, че разпитаните свидетели на ответниците, в частност моята племенница, дадоха неверни показания, необосновани са изводите на съда, че майка ми е живяла незаконно с баща ми и не е била оземлена бежанка, поради което на основание нови доказателства: Указ Nо 331 за одобрение на Закона за изменение и допълнение на закона за заселване на бежанците и обезпечаване поминака им, Удостоверение от Ц. настоятелство на храм „Св.Д.”[населено място], Удостоверение от Кметството на[населено място] войвода [община], Декларация от 29.02.1956 година на П. С. и Молба от същата дата на П. С. Т. до Председателя на ТКЗС.

Назначената защита по З.,...