Производството е по иск по чл. 108 ЗС, предявен от [фирма] против шест физически лица и [фирма] досежно УПИ ІІ-459 от кв. 22б по действащия ПУП на[населено място]. В исковата молба е посочена площ на спорния имот 5200 кв. м., която съответства на площта на целия имот пл. № 459 и е заявено, че имотът е застроен. Пред въззивната инстанция ищецът е направил уточнение, че претендира установяване на собствеността върху УПИ ІІ-459 с площ 850 кв. м., който не е застроен. Ищецът е държавно акционерно дружество, чийто капитал е образуван от непарични вноски от движимо и недвижимо имущество, собственост на държавата. Дружеството е учредено през 2005г. въз основа на Решение на МС № 1005 от 20.12.2004г., с което имоти публична държавна собственост се обявяват за частна държавна собственост и се възлага на М. да образува еднолично търговско дружество с ограничена отговорност на базата на тези имоти. Имотът, представляващ почивна база “Р.-К.”, с площ 50 дка е включен в капитала на [фирма] съгласно чл. 8, ал. 2, т. 37 от Учредителния акт, без посочени граници или друга индивидуализация с отразяване, че в него са разположени 5 масивни сгради и едно бунгало. Установява се, че е издадено строително разрешение на ОбНС К. от 1971г. за строеж в лагера и от 1979г. за строеж на спален корпус, баня и административно-битов корпус; налице са протоколи на приемателна комисия от 1983г. за общежитие на ОбНС, спален корпус, баня с трафопост и административно-битов корпус в[населено място]. Според приетата техническа експертиза по регулационния план от 1963г. е предвиден празен терен за ОНС К. и части от два имота № 161 и 166. По плана от 1988г. имот № 2 в кв. 22, за който е отреден парцел ІІІ е записан за „П. л. ОНС К.”. Имот № 459 с площ 5 200 кв. м. е въведен в кадастралния план от 1991г. и представлява възстановен имот по оземлителния план от 1931г., който попада в оградената територия на бившия пионерски лагер на[населено място]. С ЧЗП и ЧИРП от 1995г. за имот пл. № 459 са отредени множество УПИ, в т. ч. и процесния УПИ ІІ-459 с площ 850 кв. м. В УПИ ІІ-459 обаче не попадат сгради на пионерския лагер, а е обозначен в плана като затревена площ. От приложената преписка М57 от 24.09.1991г. на ОСЗ Н. е видно, че с решение на П. комисия[населено място] от 13.11.1992г. на наследници на Д. А. К. е възстановена собствеността върху 3, 3 дка - част от имот пл. № 459, целия от 5200 кв. м. и е отказано възстановяване на разликата от 1, 9дка поради това, че е застроена с постройки и площадки на п. л. К.. Установено е от експертизата, че през 2007г. в имота е изградена сграда от „С. строй” след снабдяване със строителни книжа.

За да отхвърли иска съдът е приел, че не е установено правото на собственост на държавата върху имота преди апортирането му в капитала на ищцовото дружество. На първо място за имота няма и не е имало съставени актове за държавна собственост, няма данни и за извършено отчуждаване. Правото на собственост на държавата не може да бъде обосновано с влезлите в сила регулационни планове, тъй като не са обозначени граници на терените, не е представена графична част на плановете и отрежданията с тях; няма данни за реално проведено отчуждаване и изплащане на обезщетение с оглед изискванията на тогава действуващите благоустройствени закони - § 39 ЗПИНМ и чл. 63-109 З.. На последно място няма категорични доказателства, че сред апортираните от държавата в капитала на ищеца терени се включва и процесния имот предвид липсата на каквато и да е индивидуализация в учредителния акт.

При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени в ТРОСГКТК №1/2009г., т. 1 правният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е разрешен от съда в обжалваното решение и чието значение е обуславящо за изхода на спора. Посочването на такъв въпрос е основната предпоставка за допускане на касационно обжалване. В изложението си касаторът твърди, че съдът не е приложил относимата към случая правна норма на чл. 10б, ал. 5 и чл. 24 ЗСПЗЗ. Това твърдение всъщност представлява касационно оплакване за неправилност на решението по чл. 284, т. 3 ГПК. Във връзка с това твърдение са наведени въпросите: дали от разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ следва, че в хипотезата на ал. 1 на чл. 10б - проведено мероприятие - държавата се легитимира като собственик на имота, върху който е проведено мероприятието; дали проведено мероприятие „пионерски лагер” представлява пречка за възстановяване на земята по чл. 10б ЗСПЗЗ и необходимо ли е в такива случаи да е проведена процедура по отреждане, отчуждаване на земята, обезщетяване на бившите собственици, за да се приложи чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ и чл. 24 ЗСПЗЗ и да се приеме, че собствеността върху тези имоти е държавна. Посочени са няколко съдебни решения, на които обжалваното противоречи по мнение на касатора. Решение № 681 от 2.11.2009г. по гр. д. № 1154/2008г. на ВКС, ІІІг. о. приема, че имотът не се възстановява при наличие на пречка по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и по силата на закона имотът е държавна собственост. Решение № 559 от 26.04.2009г. на ОС Бургас по гр. д. № 230/1999г. /влязло в сила/ постановява, че земите, собствеността върху които не може да се възстанови поради пречка по чл. 10б, ал. 1, са държавна собственост. Решение № 1113 от 14.11.2008г. на ВКС е в същия смисъл. Решение № ІV-88 от 19.06.2008г. на Б. окръжен съд по гр. д. № 983/2007г. се отнася за друг пионерски лагер. В него е прието, че теренът е отреден за лагер, ползван е като такъв, следователно е държавен и не може да се реституира по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. За разлика от настоящия случай за този лагер има съставен акт за държавна собственост и в имота, предмет на спора, попадат няколко сгради от лагера. Последното посочено Решение № ІV-7 от 24.02.2010 г. на Б. окръжен съд по гр. д. № 440/2009г. няма данни да е влязло в сила. Независимо от така проследената съдебна практика в случая е от съществено значение, че въпросът за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ изобщо не е бил разгледан от съда в обжалваното решение. Съдът се е концентрирал върху активната легитимация на ищеца и въз основа на данните по делото е разсъждавал дали държавата е била собственик на имота преди да го апортира в капитала на ищцовото дружество и изобщо не е стигнал до преценка дали собствеността върху имота полежи на възстановяване на бившите собственици и съответно дали е налице пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ за това възстановяване.

Вторият поставен въпрос е дали терените на пионерските лагери са съставлявали частна или публична държавна собственост. Развита е теза, основана на преобразуванията в системата на лагерите, че към момента на земеделската реституция лагерът е стопанисван от държавно обслужващо звено в системата на народната просвета, а предоставеното имущество на това звено съгласно чл. 10, ал. 2 ЗНП е публична държавна собственост, която не подлежи на реституция. Касаторът се позовава на Решение № 313 от 14.03.2005г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 2740/2003г., според което публичната държавна собственост се определя от качеството на субекта, упражняващ правото на държавна собственост и предназначението на обекта да задоволява трайно обществени потребности с национално значение. Този въпрос също не е разглеждан от съда в решението и не е обусловил решаващите му изводи, довели до отхвърляне на иска.

В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ

:

НЕ

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-59 от 13.05.2010г. постановено по гр. д. № 633/2010г. на Б. окръжен съд по касационната жалба на [фирма],[населено място].

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: