Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от съдиятаМ. З. по адм. дело № 7602/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] , [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], подадена чрез пълномощниците му адв. Д. и адв. Д., против решение № 3447 от 27.05.2021 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2812/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22221418007216-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 109/21.01.2020 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 5 614 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен РА, евентуално да се отмени като незаконосъобразен. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Д..

Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Г.. Иска от съда да остави в сила решението на АССГ и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, поради което е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № Р-22221418007216-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 109/21.01.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество [фирма] са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер 201 819.91 лв. и лихви в общ размер 106 664.01 лв. за ревизираните данъчни периоди, както следва:

1. За 2012 г. – корпоративен данък в размер на 116 107.45 лв. и лихви за периода от 01.04.2013 г. до датата на РА – 77 190.93 лв. Задължението е формирано в резултат на преобразуване на финансовия резултат /ФР/ в посока на увеличение:

- със сумата 1 027 990 лв. на основание чл. 35, ал. 1 ЗКПО;

- със сумата 118 980 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО;

- със сумата 4 157.97 лв. – декларирана и непризната пренесена данъчна загуба за 2010 г.

2. За 2013 г. - корпоративен данък в размер на 13 690.80 лв. и лихви за периода от 01.04.2014 г. до датата на РА – 7 710.88 лв. Задължението е формирано н резултат на преобразуване на ФР в посока на увеличение със сумата 158 640 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО;

3. За 2014 г. - корпоративен данък в размер на 17 263.72 лв. и лихви за периода от 01.04.2015 г. до датата на РА – 7 968.93 лв. Задължението е формирано в резултат на преобразуване на ФР в посока на увеличение със сумата 158 640 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО;

4. За 2015 г. - корпоративен данък в размер на 11 503.30 лв. и лихви за периода от 01.04.2016 г. до датата на РА – 4 138.64 лв. Задължението е формирано н резултат на преобразуване на ФР в посока на увеличение със сумата 158 640 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО;

5. За 2016 г. - корпоративен данък в размер на 28 260.30 лв. и лихви за периода от 01.04.2017 г. до датата на РА – 7 301.16 лв. Задължението е формирано н резултат на преобразуване на ФР в посока на увеличение:

- със сумата 158 640 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО;

- със сумата 1 002 466.22 лв. на основание чл. 78 ЗКПО /според решението на решаващия орган правното основание е чл. 77, ал. 1 ЗКПО/.

6. За 2017 г. - корпоративен данък в размер на 14 994.34 лв. и лихви за периода от 01.04.2018 г. до датата на РА – 2 353.47 лв. Задължението е формирано н резултат на преобразуване на ФР в посока на увеличение със сумата 158 640 лв. на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО.

С оспореното решение АССГ е обосновал извод за това, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, и с него са установени задължения на ревизираното дружество в съответствие с материалния закон.

Първият, спорен между страните по делото въпрос, е този за валидността на оспорения РА.

Тезата на жалбоподателя е, че заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ не е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/, а с „тип професионален” според съдебно-техническата експертиза /СТЕ/. Връчената на ревизираното дружество ЗВР не съдържа цифрово изражение на подписа на издалия я орган по приходите. Същото се отнася и до връчените на дружеството ревизионен доклад /РД/ и РА.

АССГ е обосновал извод за неоснователност на доводите на жалбоподателя за нищожност на РА. Позовавайки се на заключението на СТЕ, е приел за безспорно доказано по делото, че ЗВР, РД и РА са подписани с КЕП от техните издатели, отговарящи на всички изисквания на Регламент /ЕС/ № 910/2014, вкл. основани на квалифицирани удостоверения за електронен подпис, отговарящи на всички изисквания на приложение I от регламента. Обстоятелството, че преписите, приложени към заключението, и извлечени извън ИС Контрол на НАП, не съдържат данни за подписването им с КЕП, не влияе на валидността на РА като властническо волеизявление. Съобщаването им не е еквивалентно на самите актове. След като те са подписани с КЕП, възражението за нищожност на РА е неоснователно.

Настоящият касационен състав намира за правилен изводът на съда за валидност на оспорения РА като издаден от компетентни органи по приходите след ревизионно производство, възложено от компетентен орган. Експертът, изготвил приетата по делото СТЕ, дава категорично заключение, че всички проверени от него документи /ЗВР, РД и РА/ са подписани с КЕП от техните издатели, валидни към датата на издаването им. Използвано е от него приложението DSTool за анализ и визуализация. Проверката в публичния регистър на B – Trust потвърждава валидността на електронните подписи. Това важи и за електронния подпис на Ф. Й., с който е подписана ЗВР от 26.11.2018 г. /стр. 18 от допълнителната експертиза/. Обстоятелството, че в публичния регистър на B – Trust този КЕП е отбелязан като „професионален”, а останалите, проверени КЕП, са отбелязани като „професионален КУКЕП”, не означава, че първият не е КЕП, противно на доводите на касатора.

Обстоятелството, че ЗВР от 26.11.2018 г. е подписана в detached режим, за разлика от останалите документи, които са подписани в attached режим, също не обосновава извод за неподписването й с валиден КЕП. В основното заключение подробно е разяснена от вещото лице разликата между двата режима. В първия случай подписаният документ и цифровият подпис се намират в два различни файла, а във втория те са обединени в един файл. Независимо от разликата в режима, експертът е категоричен, че ИС „Контрол” на НАП, чрез която се изготвят и връчват документи, не позволява изготвяне и издаване на документи без те да са подписани с КЕП. Връчването им не изисква КЕП, тъй като не е задължително лицето, което ги получава да има КЕП. Лицата, които не разполагат с КЕП, получават достъп до документа по електронен път. При активиране на препратката от потребителя с достъп до електронната пощенска кутия, от сървъра на ИС „Контрол” се изтегля файл във формат ZIP, съдържащ електронно връчвания документ /например РА/ във PDF. /стр. 8 от допълнителното заключение/.

Изводът, който следва от така установените факти, е, че връчването по електронен път на жалбоподателя на копия от ЗВР, РД и РА, които не съдържат цифровото изражение на електронните подписи, не означава, че съставените документи не са били подписани от техните издатели с КЕП. Поради това е неоснователен доводът му, че те са невалидни като неподписани.

Във връзка с увеличението на ФР за 2012 г. със сумата 1 027 990 лв. на основание чл. 35, ал. 1 ЗКПО съдът е приел за безспорно установени в хода на ревизията следните факти:

В годишната данъчна декларация /ГДД/ за 2011 г. на [фирма] чрез подадената коригираща такава в намаление на ФР на основание чл. 34 ЗКПО е отразена сумата 1 027 990 лв. във връзка с извършена преоценка на акциите на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ” АД. Преоценката е извършена въз основа на решението на Общото събрание на съдружниците, обективирано в протокол от 24.02.2011 г., да преоцени по борсовата цена притежаваните от него 17 000 броя безналични поименни акции от капитала на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ” АД. Според бюлетина на БФБ с данни за борсовите цени на акциите на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ” АД за дата 24.02.2011 г. стойността им при затваряне на борсата е 62.000. Преоценената стойност е в размер на 1 054 000 лв. /17 000 х 62/.

През 2012 г. [фирма] продава акциите си /17 000 броя/ за сумата от 1 586 457 лв., преведена по банковата му сметка на 05.03.2012 г. Осчетоводен е приход от продажбата им в размер на 532 457 лв.

АССГ е приел, че законосъобразно с РА на основание чл. 35, ал. 1 ЗКПО е увеличен ФР на [фирма] с 1 027 990 лв. във връзка с извършената преоценка на акциите на „КОСТЕНЕЦ – ХХИ” АД. Изложил е мотиви за това, че на основание чл. 34, ал. 1, изречение първо ЗКПО приходите /и разходите/ от последващи оценки на активи /и пасиви/ не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Извършената от приходните органи корекция на ФР с тези приходи съответства на чл. 35, ал. 1 ЗКПО, според който непризнатите за данъчни цели приходи /и разходи/ от последващи оценки по чл. 34 се признават за данъчни цели в годината на отписване на съответния актив /или пасив/.

Изводът на съда е правилен. Не е спорно, че е извършена преоценка на акциите през 2011 г. В резултат на тази преоценка е отчетен приход в размер на 1 027 990 лв. Представена е главна книга за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г. на сметка 223 „Ценни книжа” /л. 102 – л. 103/. Този приход не е намерил отражение във ФР за 2011 г. на основание чл. 34, ал. 1, изречение първо ЗКПО. В ГДД за 2011 г. на [фирма] чрез подадената коригираща такава сумата от 1 027 990 лв. е отнесена в намаление на ФР и това обстоятелство не е спорно. Не е спорно също така, че е налице отписване на преоценените финансови активи през 2012 г. във връзка с продажбата им. Поради това приходът от преоценката на същите, извършена през 2011 г., непризнат през тази година на основание чл. 34, ал. 1 ЗКПО, се признава през 2012 г. /годината на отписване на активите/ на основание чл. 35, ал. 1 ЗКПО.

Във връзка с непризнатата от приходните органи пренесена данъчна загуба от 2010 г., отразена от дружеството във ФР за 2012 г., фактите също са безспорно установени. В справка № 4 към ГДД за 2012 г. е включена данъчна загуба за 2010 г. в размер на 4 157.97 лв. Тъй като за 2010 г. дружеството не е подало ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, т. е. не е декларирало данъчна загуба в размер на 4 157.97 лв., то не може да приспадне тази данъчна загуба от формирания положителен данъчен финансов резултат за 2012 г. по реда на глава единадесета ЗКПО.

Във връзка с увеличенията на ФР за всички ревизирани данъчни периоди на основание чл. 78 вр. чл. 15 и чл. 16 ЗКПО фактите са следните:

По дебита на сметка 229 „Други предоставени заеми” е осчетоводено предоставянето на заем от [фирма] на „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД в размер на 1 586 400 лв. Представено е от [фирма] на ревизиращия екип банково извлечение от 06.03.2012 г. за превод на посочената сума от разплащателната сметка на дружеството – заемодател на дружеството заемополучател. Изискан е от ревизираното дружество договорът за заем, но такъв не е представен. Договорът не е представен и от жалбоподателя в съдебното производство. Същият не оспорва констатацията на приходните органи, направена въз основа на оборотите на сметка 229, че заемът не е върнат в периода 2013 г. – 2017 г., както и че във връзка с него той не е начислявал приходи от лихви. Не е спорно също така и обстоятелството, че [фирма] и „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3, б. „д” ДР ДОПК към датата на предоставянето на заема.

На ревизираното дружество е връчено на 07.01.2019 г. искане за представяне на документи № Р-22221418007216-040-001 от 12.12.2018 г. по електронен път, обстоятелство, потвърдено и от СТЕ. Поискани са счетоводните документи, приходните и разходни документи за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2017 г.; договори за предоставени и получени заеми, сключени с физически лица, юридически лица и кредитни институции. В отговор на искането дружеството не е представило писмени обяснения и документи, което е удостоверено с протокол серия АА № 0861228/15.02.2019 г. Във връзка с това ревизиращият екип е приел наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК – непредставена счетоводна отчетност по Закона за счетоводството. Връчено е на 25.02.2019 г. уведомление на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК, че основата за облагане с корпоративен данък ще бъде определена по реда на чл. 122 – чл. 124 ДОПК. На 24.04.2019 г. отново е връчено искане за представяне на договорите, на базата на които са извършени паричните преводи от [фирма] в полза на „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД. Както беше посочено по-горе, договорът, във връзка с който е осчетоводен заем в полза на „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД в размер на 1 586 400 лв., не е представен.

Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО предоставянето на безлихвени заеми е отклонение от данъчно облагане. В този случай на основание чл. 16, ал. 1 ЗКПО данъчните задължения се установяват, като се взема предвид данъчната основа, която би се получила при извършването на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени, насочена към постигането на същия резултат. Изводът, който следва от разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО е, че данъчно задължените лица, предоставили кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключването на сделката, или безлихвени заеми, са длъжни да начисляват приходи от лихви в размера на пазарната лихва по реда на т. 8.2. от СС „Приходи”.

В ревизионното производство не е установен размер на пазарна лихва по определението на пар. 1, т. 32 ДР ЗКПО чрез възлагане и извършване на експертиза по реда на чл. 60 и следващите ДОПК.

Според определението в пар. 1, т. 32 ДР ЗКПО пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им и др.

Допуснатата от АССГ експертиза със задача да определи размер на пазарната лихва по конкретния договор за заем също не е извършена. На първо място назначеното вещо лице е посочило в своя доклад от 15.03.2021 г., че не съществува публичен регистър със статистически данни за лихвените проценти, при които се предоставят междуфирмени търговски заеми или заеми между нефинансови предприятия. На второ място като причина за неизготвяне на експертизата е посочена липсата на договор за заем с конкретни характеристики на сделката например за срока на договора. Вещото лице е уведомило съда също така, че е готово да изготви заключението, ако от страна на жалбоподателя му бъде предоставена необходимата информация.

Процесуалният представител на жалбоподателя е бил уведомен за доклада в проведеното открито съдебно заседание на 16.03.2021 г. и съдът му е предоставил възможност за становище по него и представяне на необходимите документи. С молба от 25.03.2021 г. жалбоподателят чрез пълномощниците си е заявил, че не може да представи договора за заем, както и че той не е сключвал други договори за заем през 2012 г. Не са предоставени на експерта данни и документи, установяващи условия на договори от същия вид, сключени между несвързани лица, необходими за изготвянето на експертизата.

С оглед на така установените факти съдът е потвърдил РА в частта му, в която ФР за ревизираните данъчни периоди е увеличен с приходи от лихви във връзка с договора за заем между [фирма] и „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД, изчислени при лихвен процент в размер на 10% на базата на сключените от самото ревизирано лице два договора за заем през м. декември 2011 г. в качеството му на заемодател и заемополучател. По двата договора предоставената назаем сума е в размер на 161 963 лв. за срок от 5 години. По делото са представени от жалбоподателя с жалбата му против РД още 7 договора за заем, по които той е замодател и заемополучател, сключени през 2007 г. и 2008 г., в които също е договорена лихва в размер на 10 %.

Настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на АССГ в тази част. При липсата на доказателства за пазарната лихва по конкретния договор за заем, сключен между [фирма] и „АКБ КОРПОРАЦИЯ” АД, при липсата на самия договор, от който да е възможно да се установят срокът на погасяване на заема и лихвеният процент, законосъобразно приходните органи са определили основата за облагане с данък на приходите от лихви по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК на базата на други, сключени от ревизираното дружество, договори за заем.

За 2016 г. с РА ФР на [фирма] е увеличен със сумата 1 002 466.22 лв. на основание чл. 78 ЗКПО /според решението на решаващия орган правното основание е чл. 77, ал. 1 ЗКПО/, представляваща непризнати от приходните органи разходи, свързани с отписване на вземания като погасени по давност. В РД са изложени мотиви за това, че от страна на данъчно задълженото лице не са представени доказателства за началния момент на възникване на вземанията и тяхната изискуемост, както и за тяхната несъбираемост. С жалбата против РД дружеството представя 7 договора за заеми, сключени от него, като само по два от тях то е заемодател, а заемополучател е „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД – договор от 15.10.2008 г. за сумата от 132 000 лв., сключен за срок от 1 година, считано от датата на договора, и договор от 14.11.2008 г. за сумата от 31 100 лв. за срок от 3 години, считано от датата на договора. С жалбата против РА по административен ред са представени платежните нареждания за преводите на сумите с получател „ПАРТНЪРС КОМЕРС” ЕООД.

АССГ е приел е, че чл. 34, ал. 1, изречение второ ЗКПО третира разходите за отписване на вземания като несъбираеми, поради което в тежест на ревизираното лице е да докаже по безспорен начин, че е невъзможно да събере вземанията си, вкл. чрез прихващане, за да може да ги отпише като погасени по давност.

Разходите от отписаните вземанията в общ размер 839 366.22 лв. правилно не са признати с РА с мотива, че във връзка с тях ревизираното лице не е доказало обстоятелство по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО, възникнало през 2016 г., а именно изтекъл петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо, и правилно съдът е потвърдил акта в тази част. Не са представени доказателства за наличието на вземания в размер на 839 366.22 лв.

По отношение на вземането на жалбоподателя в размер на 132 000 лв. по договор от 15.10.2008 г., според който заемополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 7-дни от изтичането на 1 година от датата на сключването му, правилно е прието в мотивите на РА, че 5-годишният давностен срок не изтича през 2016 г., а през м. октомври 2014 г. С оглед изложеното на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО този разход правилно не е признат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане.

Давностният срок по отношение на вземането по втория договор изтича през 2016 г. Той попада в определението за финансов актив по т. 1 от СС 32 „Финансови инструменти”. Съгласно т. 11.1, б. „в” от същия предприятието отписва изцяло или частично финансовите си инструменти, когато договорените права или задължения по тях бъдат погасени. При погасяването им по давност е налице основание за отписване по б. „в” от т. 11.1. Според т. 11.5 от стандарта отписването на финансов инструмент се отчита в съответния отчетен период. С оглед изложеното, като е отписало финансов инструмент с балансова стойност 31 100 лв. и е отразило същата като текущ финансов разход по реда на СС 32, дружеството е спазило изискванията на стандарта.

Чл. 34, ал. 1, изречение второ ЗКПО действително има предвид разходите от отписване на вземания като несъбираеми, както е посочил съдът, и тези разходи според цитираната разпоредба не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Регламентирано е обаче изключение от това правило, а то е свързано с настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 37 ЗКПО в същата или предходната година. В случая безспорно е настъпило обстоятелство по чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗКПО в същата година. Поради това, в противоречие с чл. 34, ал. 1, изречение последно ЗКПО с РА е увеличен ФР за 2016 г. с непризнат разход в размер на 31 100 лв. и неправилно АССГ е потвърдил така извършеното преобразуване. В този смисъл е и решението на Върховният административен съд с № 13966 от 17.11.2017 г. по адм. д. № 9580/2016 г., чийто мотиви се възприемат изцяло от настоящият състав.

По така изложените съображения РА е незаконосъобразен в частта му, в която е установено допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 3 110 лв. и лихва върху него в размер на 800.90 лв. Като е потвърдил акта в тази част, административният съд е постановил неправилно решение в противоречие с материалния закон, което следва да се отмени, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът. В останалата част първоинстанционното решетие следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата. При материален интерес в размер на 308 483.92 лв. жалбата е уважена в размер на 3 910.90 лв. За първоинстанционното производство на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 545.73 лв., изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение вр. чл. 161, ал. 1, изречение второ ДОПК. Юрисконсултско възнаграждение в същия размер следва да му бъде присъдено и за касационното производство. В първоинстанционното производство и в касационното производство жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 3447 от 27.05.2021 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 2812/2020 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на [фирма] против ревизионен акт № Р-22221418007216-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, относно установеното с него допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 3 110 лв. и лихви за забава в размер на 800.90 лв., а в частта за разноските, за разликата над 5 545.73 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22221418007216-091-001/17.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, относно установеното с него допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 3 110 лв. и лихви за забава в размер на 800.90 лв.

ОСЪЖДА [фирма] , [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] да заплати на Национална агенция за приходите разноски за касационната инстанция в размер на 5 545.73 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Мариника Чернева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. З. п/ Благовеста Липчева