Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ от С. С., гражданин на Р. А., срещу решение № 80/14.03.2007 г. по адм. д. № 1004/2006 г. на окръжен съд - Благоевград.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 1195/11.10.2006 г. на директора на ОД "Полиция" - Благоевград, с която е наложена ПАМ "забрана за влизане в РБългария за срок от 10 години". Прието е, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ като не е напуснал страната до изтичане на разрешените му срокове за пребиваване. Освен обжалваната заповед, на жалбоподателя е била наложена и друга ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБългария". Касае се за системно извършвано нарушение от жалбоподателя, който не е със статут на бежанец, а разрешението му за пребиваване е до 04.11.2005 г. Заповедта е мотивирана правилно с изложената фактическа обстановка. Обсъдено е и възражението на жалбоподателя, че заповедта не му е била връчена надлежно.

В настоящата касационна жалба не се сочат конкретни отменителни основания, а се правят възражения срещу обжалваната заповед, каквито са били наведени и пред първата съдебна инстанция. Касационната жалба е неоснователна.

Преценявайки обжалваното решение при условията на чл. 218, ал. 2 АПК съдът намира, че същото е постановено правилно, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно събраните писмени доказателдства.

При наличието на издадена ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБългария" в същия ден 11.10.2006 г. е издадена и ПАМ "забрана за влизане в РБългария за срок от 10 години". Съгласно чл. 41, т. 2 ЗЧРБ принудително отвеждане на чужденеца до границата се налага когато чужденеца не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. Административният орган се е позовал на данните, че лицето не е напуснало страната след изтичане на срока 04.11.2005 г. и пребивава като емигрант без специално разрешение. Пак в правомощията на адм. орган е преценката му, разполагайки с необходимата информация и упражнявайки правото си на оперативна самостоятелност да наложи и следващата ПАМ "забрана за влизане в РБългария за срок от 10 години", която не подлежи на съдебен контрол.

Всички направени възражения в касационната жалба, които са били наведени и пред първата инстанция са неоснователни. Административният орган е изложил в три страници мотиви по обжалваната заповед, която е била редовно връчена с изричната забележка, че заповедта е била прочетена пред жалбоподателя на български език, който е естествено разбираем за жалбоподателя, предвид дългогодишния му престой в България от 1995 г. до сега. Останалите възражения са ирелевантни по делото.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/14.03.2007 г. по адм. д. № 1004/2006 г. на окръжен съд - Благоевград. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Д.Л.