изводство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. И. от гр. Б., ул.”Булаир”№27, ет. 4 против Решение №425 от 24.02.2013г. на Бургаски административен съд по адм. д.№ 1241 по описа за 2012г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за регистрация по ЗДДС № 020421200003349 / 29.02.2012г. на началник сектор при ТД на НАП офис гр. Б., потвърден с Решение № 182/14.05.2012г. на Директора на Дирекция „ОДОП”, гр. Б. при ЦУ на НАП, с който е разпоредена регистрация по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта.

В касационната жалба се твърди, че необосновано и неправилно съдът е признал жалбоподателя за данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и е извършил облагаеми доставки за над 50 000лв., поради което за него е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС, което следвало да се изпълни до 14.06.2011г. Позовава се на съдебна практика на СЕС и на ВАС. Иска отмяна на решението и на акта за регистрация по ЗДДС, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Б., не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното:

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите. С резолюция № 1200021/05.01.2012г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, е разпоредено извършването на проверка от значение за данъчното облагане на касационния жалбоподател. До проверяваното лице е изготвено ИПДПОЗЛ № 94-00-230/15.02.2012г., с което на основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК са изискани документи и писмени обяснения относно банкови сметки, въведен в експлоатация ЕКАПФ, налични имоти в собственост, наети лица, счетоводна отчетност и предходни регистрации по ЗДДС. Във връзка с искането г-н Иванов е представил обяснения, към които е приложил справка за получени приходи от продажба на недвижими имоти, посочил е налични такива в собственост и е представил копия от нотариални актове, потвърждаващи фактите, изложени в обяснението.

За резултатите от проверката е съставен протокол №1201373/29.02.2012г., с приложение, в което са посочени, приетите за доказани факти:

За периода 01.02.2011г.- 31.01.2012г. проверяваното лице е реализирало оборот в размер на 303 182, 99лв., приет от органа по приходите, като облагаем. В резултат на следните извършени продажби:

1/ н. а. № 5/14.01.2011г.., т.І рег.№ 120 дело №4/2011г за продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот в сграда с идентификатор 67800.504.262.1.222, а именно ап.№ 41, находящ се в гр. С. за сумата от 30 765 евро

2/ н. а № 119/ 25.05.2011г., т.ІІ рег.№ 2489 дело №293/2011г за продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот в сграда с идентификатор 67800.504.262.1.230, а именно ап.№ 49, находящ се в гр. С. за сумата от 34 000 евро

3/ н. а №154/ 07.06.2011, т.ІІ рег.№ 2736 дело № 325/2011г за продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот в сграда с идентификатор 67800.504.262.1.171, а именно ап.№ 7, находящ се в гр. С. за сумата от 60 000 евро .

4/ н. а № 146/11.08.2011, т.ІІІ, рег.№ 4148, дело №508/2011г за продажба на собствения на жалбоподателя недвижим имот в сграда с идентификатор 67800.504.262.1.238, а именно ап.№ 35, находящ се в гр. С. за сумата от 61 015 евро

Въз основа на облагаемите обороти с натрупване за 12 последователни месеца, органите по приходите извършващи проверката, приели за установено, че лицето е достигнало облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС до 31.01.2012г., поради което на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най – късно до 15.02.2012г. За констатациите бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 020421200003349 / 29.02.2012г., с който е разпоредена регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта.

Съответно на материалния закон и обосновано на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателя са налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС.

Първоинстанционният съд правилно е тълкувал нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС и съдържащите се в хипотезата й комулативни предпоставки, както и понятието за данъчно-задължено лице по чл. 3 ЗДДС. По чл. 3, ал. 2 критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност.

Обосновано съдът е приел, че жалбоподателят е извършвал дейност като търговец, независимо, че не е регистриран като такъв по реда на Търговския закон. Извършвани са сделки многократно и системно, видно от представените нотариални актове, с цел получаване на редовен доход от прехвърлената собственост. Предвид на извършваните продажби от страна на жалбоподателя, обосновано съдъте приел, че същият извършва търговска дейност по смисъла на посочения текст на чл. 1 от ТЗ.

Неоснователно касаторът твърди, че въпросното разпореждане с имущество, което е частна собственост, не представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗДДС. Без основание той се позовава и на Решение №164/5.01.2012г. по дело № 2642/2011 на ВАС и решения на СЕС по дела С-291/92 г.; дело С-415/98 г.; дело С 269/00 г.; дело С72/05 г.; дело С25/03 г.

, като изтъква, че в случая са налице именно активи с двойно предназначение /с възможност за използване за лични и професионални нужди/ и по отношение на тях, лицето има право на избор във връзка с данъчното им третиране. Нито едно доказателство при проверката не подкрепя тезата на жалбоподателя, че намерението, с което са придобити недвижимите имоти и това, с което се извършва разпореждането с тях ги определя като такива за личните нужди на проверяваното лице. Както фактите по адм. д.№ 2642/2011 на ВАС, така и тези по главните производства по посочените дела на СЕС не съвпадат с тези в настоящия случай. В случая по адм. д.№2641/2011г. на ВАС е прието, че продажбата на една втора идеална част от недвижим имот, съпружеска имуществена общност на търговец и съпругата му, придобит чрез членство в ЖСК, представляващ единствено жилище на семейството, не може да се приеме за осъществяване на независима икономическа дейност, което очевидно се различава от процесните продажби. Обоснован е изводът на административния съд, че в настоящият случай, според представените по делото доказателства, очевидно не може да се направи извод, че както придобиването на значителен брой недвижими имоти, така и разпореждането с тях не е сторено с цел получаване на печалба. Получаването на печалба е критерий за определяне на една дейност, като независима икономическа.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, облагаемият оборот се определя като сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47. Според определението дадено в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, „облагаема доставка”, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. От нотариалните актове за продажба на апартаменти / описаните в тях доказателства/, може да се обоснове категоричен извод, че се касае за нови сгради, поради което не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 1, вр. ал. 5, т. 1 от ЗДДС и доставките са облагаеми. Съгласно чл. 45, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, продажбата на нови сгради е облагаема доставка. Легалната дефиниция на „нови сгради” е дадено в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС и според нея това са сградите: а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж”, или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.

Правилно органите по приходите и съдът са установили, че лицето е достигнало облагаемия оборот за регистрация по ЗДДС до 31.01.2012г., поради което на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС най – късно до 15.02.2012г.

Вътрешно противоречиво е оплакването в касационната жалба, че жалбоподателят не е заплащал ДДС при придобиването на имотите и ще бъде третиран, в резултат на акта за регистрация както като краен потребител без право на данъчен кредит при закупуването на имотите, така и като данъчно-задължено лице при продажбата им. За да бъде краен потребител по облагаема с ДДС доставка, жалбоподателят следва да е заплатил ДДС заедно с платената цена при покупката. Невъзможността да ползва данъчен кредит при придобиването на стоките пък е компенсирана от правото да приспадне данъчен кредит за налични активи, придобити преди регистрацията по ДДС по чл. 74 ЗДДС, ако е платил ДДС при придобиването.

Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №425 от 24.02.2013г. на Бургаски административен съд по адм. д.№1241 по описа за 2012г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Т. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Е. М./п/ Д. П.

Т.Н.