Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив срещу решение № 491 от 28.02.2013г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3989 по описа за 2012г., с което е отменен акт за прихващане или възстановяване № 1218840/07.06.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив и административната преписка е върната на органа по приходите със задължителни указания. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора недължимо е възстановяване/прихващане с вземане за лихва върху недължимо внесен ДДС, щом задължението не е установено с акт на орган по приходите. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу АПВ. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация – “Садат” ООД отрича основателността на жалбата.

Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба, доколкото недължимо платеният ДДС бил част от митни сборове, събирани от митническите органи и компетентността по възстановяването била за тях.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

Предмет на оспорване пред АС Пловдив е частта на АПВ, с която се отказва възстановяване/прихващане на законна лихва по чл. 129, ал. 6 от ДОПК върху сумата 6 413.01 лева, определена върху недължимо внесени суми за ДДС по решение № 1620/2010 г. на началника на М. П..

Фактическите установявания на АС Пловдив са за установено с решението на началника на М. П. в тежест на “Садат” ООД задължение за доплащане на ДДС в размер на 6 413.01 лева и извършено плащане от задълженото лице на тези суми на 07.10.2010 г. Актът на митническия орган е отменен...