Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. П. М. и М. Г. М., чрез адв. Н. Д. Т., срещу Решение № 149 от 25.11.2010 г. на Окръжен съд Варна – осми състав, постановено по адм. дело № 818/2006 година. Касаторите считат решението за материално незаконосъобразно – противоречащо на разпоредбата на § 63 от ПЗР ППЗСПЗЗ и § 4 ”А” и 4 ”Б” от ПЗР ЗСПЗЗ, както и на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 от АПК, тъй като се разпорежда преработване на плана на новообразуваните имоти чрез засягане на техния имот, за който притежават нотариален акт за собственост след извършена правна сделка. Твърдят, че чрез постановеното по делото решение се продължава развитието на една съдебна практика, добиваща устойчива тенденция на формализъм при приложението на закона, като се дава превес на по-рано постановени административни актове, за които се приема, че са влезли в законна сила и са произвели своето действие, без да се съобразява фактът, че тези административни актове не са противопоставими на лицата, които не са участвали в административното производство по тяхното издаване. Конкретното им оплакване за порочност на съдебния акт се основава на допуснато съществено процесуално нарушение по отношение неприлагане на нормата на чл. 27, ал. 2, т. 3 АПК и неправилно приемане, че жалбоподателят в административното производство има качеството на ползвател по смисъла на закона, като е нарушен чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Позовават се и на нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК и заявяват, че преди да се отреди имот в ПНИ, следва да се разреши спорът за материално право по надлежния гражданскоправен ред. По тези и други подробно развити съображения молят обжалваното от тях съдебно...