Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "О"ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. е отказано право на данъчен кредит за периода м. 09-м. 10.2007г. в общ размер на 16 900 лв. по фактури №10...03/27.09.2007 г. и №10...25/31.10.2007 г., издадени от "Л. Г."ЕООД-гр. В..

Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Ответникът "Е"ЕООД, със седалище и адрес на управление -гр. В., не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, която счита за просрочена, а по същество - за неоснователна.

Касационната жалба, е подадена от надлежна страна и в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, съобразно датата - 27.11.2009 г.

на пощенското клеймо върху плика, приложен по делото и датата, отразена върху съобщението за решението - 13.11.2009 г., поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

За да отмени РА, предмет на съдебно оспорване, първоинстанционният съд е приел, че предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по двете данъчни фактури, издадени от "Л. Г."ЕООД се черпят от разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Прието е за установено, че "Л. Г."ЕООД е посредник при осъществяване на сделки, като за осъщественото посредничество посредникът има право на възнаграждение в размерите и при условията на същия договор. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че за периода м. март. 2008 год. до 08.01.2009 год. между жалбоподателя и "П. И." са извършени доставки на стоки в общ размер на 4 224,...