Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на "Институт по заваряване" АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. С. Т., срещу решение № 89/26.03.2012 г., постановено по адм. д. № 583/2011 г. на Административен съд - гр. Д., като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-СИР-138/08.07.2011 г. на н-к РДНСК, Североизточен район .
Ответникът, н-к РДНСК, Североизточен район, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
О. М. на земеделиенто и храните в писмена защита от процесуалния му представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е основателна.
С обжалваното решение Административен съд - гр. Д., в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на "Институт по заваряване" АД срещу Заповед № ДК-02-СИР-138/08.07.2011 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "едноетажна постройка № 12", находящ се в поземлен имот 83017.506.123 по кадастралната карта на землище гр. Ш., УПИ ХІІІ-123, кв. 1 по ПУП, къмпинг "Добруджа", гр. Ш.. За да постанови решението си съдът приел, че строежът е незаконен, изпълнен без строителни книжа, както и че за него е неприложим режимът за търпимост по § 16 ПР на ЗУТ, поради което подлежи на премахване.
Решението е неправилно. От събрания доказателствен материал и от заключението на вещите лица, безспорно е установено, че жалбоподателят е собственик на едноетажната постройка, предмет на заповедта, която е изпълнена преди 07.04.1987 г. Установено е също така, че към момента на издаване на заповедта, за имота, в който е изпълнена постройката е одобрен ПУП, като тя попада в УПИ ХІІІ-123, кв. 1 по плана на къмпинг "Добруджа", гр. Ш., който е отреден за почивна база. ПУП предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация за отделните сгради. Процесният строеж също се ползува като почивна база. С оглед на това по сега действуващия ПУП строежът е допустим и отговаря на правилата и нормативите за това, поради което е в режим на търпимост с оглед § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Сред тези изисквания не е нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито пък запазването на строежа по действуващия план за застрояване. Той е допустим, но като не е включен в застроителния план, той ще подлежи на премахване след възникване на инвестиционна инициатива за изпълнение на предвиденото ново строителство в урегулирания поземлен имот. С оглед изложеното строежът не подлежи на премахване, поради което заповедта е незаконосъобразна. Като е приел, че строежът не е в режим на търпимост и че подлежи на премахване, съдът е постановил необосновано решение и при неправилно прилагане на закона. Налице са основанията за отмяна на мурешението по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, като се отмени заповедта за премахване на строежа. На касационния жалбоподател следва да се присъдят направените разноски за двете инстанции, поискани своевремемно и доказани общо в размер на 265 лв. В касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски за тази инстанция.
При служебната проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав констатира недопустимост на решението в частта му, постановено при участие и спрямо Държавата, представлявана в производството от министъра на земеделието и храните съгласно чл. 27, ал. 6 от Закона за горите. Страни в производството по чл. 215 ЗУТ за оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи са административният орган, издал заповедта и нейният адресат /собственик или извършител на строежа/, по отношение на който със заповедта се създават задължения и чиито права се засягат. За собственика на терена административният акт не създава права, не вменява и задължения. Други лица извън адресата не са засегнати от разпоредителната част на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за да имат тези лица защитено от закона право на участие в съдебноадминистративното производство. Няма и правна норма, която да сочи като заинтересувани и други лица, в т. ч. и собственика на терена, в който е изграден незаконния строеж. С оглед изложеното решението в частта, в която е постановено спрямо ненадлежно конституираната страна следва да бъде обезсилено с прекратяване на производството по делото в тази част.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 3, чл. 222, ал. 1 и чл. 143, ал. 1 АПК РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 89/26.03.2012 г., постановено по адм. д. № 583/2011 г. на Административен съд - гр. Д., в частта му, с която е постановено спрямо министъра на земеделието и храните като представител на Държавата и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 89/26.03.2012 г., постановено по адм. д. № 583/2011 г. на Административен съд - гр. Д., в частта му, с която жалбата на "Институт по заваряване" АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. С. Т., срещу Заповед № ДК-02-СИР-138/08.07.2011 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, е отхвърлена и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-02-СИР-138/08.07.2011 г. на н-к РДНСК, Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Едноетажна постройка № 12" в ПИ 83017.506.123 по КК на гр. Ш., УПИ ХІІІ, кв. 1 по ПУП, къмпинг "Добруджа", гр. Ш. .
ОСЪЖДА РДНСК, Североизточен район ДА ЗАПЛАТИ на "Институт по заваряване" АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от изпълнителния директор А. С. Т., направените от него разноски за двете инстанции общо в размер на 675 / шестотит седемдесет и пет/ лв.
На основание чл. 223 АПК решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Н./п/ Г. К. С.Н.