Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение от 02.04.2009 г., постановено по адм. д. № 658/2008 г. Административен съд гр. М. е отменил заповед № 3400/04.09.2008 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. М., потвърдена с решение № 9102-66 от 06.10.2008 г. на директора на РД ”СП” гр. М.. Изпратил е делото като преписка на директора на дирекция „СП” – Монтана за преценяване правото за отпускане на целева социална помощ за отопление на Н. А. П. от с.Д.Вереница по молба-декларация вх.№ 3400/08.08.2008 г. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на дирекция „Социално подпомагане” гр. М. с молба да бъде отменено.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Обосновано и правилно съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че по основния спорен момент между страните, произтичащ от превода на сумата от 2952, 72 лева, административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

Правилни са доводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен кат е издавен при изяснени факти и обстоятелства, от значение за действителния доход на лицето, претендиращо за целева помощ за отопление.

По делото е установено, че Н. П. е инвалид с 58% ТНР по ЕР на НЕЛК № 0309 от зас.№ 041 от 11.03.2008 г., получава месечна пенсия от 96, 47 лв. към м. юли 2008 г. и живее в съсобствено жилище със сестра си. Административният орган е приел, че тя не отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като през м. юни 2008 г. е получила сума от 2952, 72 лв., с което за въпросния 6 – месечен период, доходът на Петрова е 506, 68 лв.

Административният орган не е обсъдил в цялост възражението на Н. А. П., че въпросната сума от 2952, 72 лв. е стойността на пенсията й за период повече от три години, тъй като е имало съдебен спор.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г.), право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Административният орган не е приложил правилно нормата, като не е изяснил за какъв период от време е получена сумата и как въз основа на този факт би следвало да се формира доход на Петрова за последните 6 месеца преди подаването на молбата за целева помощ.

Поради това съдът правилно е преценил, че административният орган е издал един немотивиран и незаконосъобразен административен акт, като го е отменил и върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на всички релевантни за спора обстоятелства.

По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същата е правилно и обосновано.

Водим от горното и основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 02.04.2009 г., постановено по адм. д. № 658/2008 г. по описа на Административен съд гр. М.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ М. П. М.П.