ПРОИЗВОДСТВО1. Делото е образувано по жалба (№ 72486/14) срещу Република Малта, подадена в Съда по член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от десет малтийски граждани (вж. Приложението) („жалбоподателите“) на 13 ноември 2014 г.

2. Жалбоподателите са представлявани от д-р Д. Камилери, д-р М. Де Марко и д-р Дж. Гат, адвокати, практикуващи във Валета. Правителството на Малта („правителството“) е представлявано от своя представител, д-р П. Грек, главен прокурор.

3. На 27 май 2016 г. жалбата е съобщена на правителството.

4. Правителството възразява срещу разглеждането на жалбата от комитет. След като разгледа възражението на правителството, Съдът го отхвърля.

ФАКТИТЕI. ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТОА. Предистория на делото

5. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на процесния имот по настоящото дело. От документите по делото става ясно, че жалбоподателите, заедно с още две лица, притежават по една трета идеални части от част от този имот.

6. С нотариална покана от 15 февруари 1969 г. бащата на жалбоподателите (П.К.) е уведомен с копие от декларация на генерал-губернатора, с която се обявява, че шест парцела земя в Калафрана и Бенгайса, землището на Бирзебуджа, Малта, са необходими за обществени нужди и по този начин генерал-губернаторът придобива горепосочения имот с пълна собственост.

7. Подобна покана от 26 февруари 1969 г. е връчена на бащата на жалбоподателите по-късно. Последната касае друг имот с площ около 22 480 кв. м, намиращ се близо до морето (Парцел 60, наричан по-нататък Земя Б).

8. По-късно П.К. е уведомен с предложение за обезщетение в размер на 4 492 малтийски лири (MTL), приблизително 10 464 евро (EUR) по отношение на гореспоменатите шест парцела земя. Той отказва да приеме размера на обезщетението.

9. Впоследствие Комисарят по земите (КЗ) започва процедура пред Арбитражния съвет по земите (АСЗ), за да прехвърли земята и да определи размера на дължимото обезщетение.

10. Част от шестте парцела земя са използвани за целите на Малтийското...