Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.

Образувано е по спор за подсъдност между Административен

съд Добрич и Окръжен съд Добрич за това кой е компетентен да разгледа

искането на „Агроимпулс 2000“ ООД за спиране на изпълнението по

изпълнително дело № 20207370401096 по описа на ЧСИ Л. Т.,

рег. №. ........, с район на действие ОС Добрич.

Посоченото изпълнително дело е образувано по молба на

община Тервел за събиране на публично вземане, установено с акт №

1831 А-1/07.08.2019 г., със задължено лице „Агроимпулс 2000“ ООД.

Длъжникът „Агроимпулс 2000“ ООД е подал до община

Тервел искане вх. № 5807000022/03.09.2020 г. за възстановяване на

недължимо платени от дружеството публични задължения, които да

бъдат прихванати от задължението по акт № 1831А-1/07.08.2019 г., по

който е образувано изпълнителното производство. Мълчаливият отказ е

бил обжалван пред кмета на община Тервел, а неговият изричен отказ -

пред съда, като по подадената жалба вх. № 3075/02.12.2020 г. е

образувано адм. д. № 607/2020 г. на АС Добрич. По това дело на

09.12.2020 г. дружеството е подало искане за спиране на изпълнението на

публичното задължение на основание чл. 157, ал. 2 и ал.З ДОПК до

произнасяне по жалбата е влязло в сила решение.

С определение № 358 от 10.12.2020 г. по адм. д. № 607/2020 г.

на АС Добрич молбата за спиране на изпълнението е оставена без

разглеждане, производството по нея е прекратено и молбата е изпратена

по подсъдност на ОС Добрич. Административният съд е приел, че

държавата може на основание чл. 2, ал. 2 ЗЧСИ да възлага на частния

съдебен изпълнител събирането на публични вземания, което става по

реда на ГПК - в този смисъл изрично чл. 163, ал. 4 ДОПК. След като

събирането на публичното вземане се осъществява по реда на ГПК, то и

защитата на длъжника се извършва по реда на ГПК.Онията за

спиране на изпълнението по ГПК са уредени в чл. 432. В случая се иска

спиране на изпълнението поради подадена частна жалба срещу

административен акт, който е във връзка с изпълнителното основание,

послужило за образуване на изпълнителното дело. На основание чл. 432,

ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 245, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК компетентен да се произнесе

по това искане е Окръжен съд Добрич.

С определение № 260019 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 1031/2020

г. на ОС Добрич производството по делото е прекратено и е повдигнат

спор за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Окръжният съд е приел, че спирането на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 1

ГПК има обезпечителен характер и във всички случаи предполага

наличието на друго производство, образувано пред общ съд.

Процесуалната възможност изпълнителните действия срещу длъжника да

бъдат преустановени временно произтича от вероятността

продължаването на изпълнението да бъде осуетено поради установяване

несъществуването на правото на принудително изпълнение. В такива

случаи, част от които са изброени в чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, гражданският

съд спира изпълнението. Разглежданата хипотеза обаче не е сред тях.

Образувано е изпълнително производство по реда на ГПК за

принудително удовлетворяване на изпълняемо право, което не е предмет

на друго производство пред общия или пред административния съд.

Съществуването му е обусловено от наличието на право на прихващане,

което длъжникът претендира пред административния съд. Затова

единствено последният може да прецени дали да обезпечи изпълнението

на решението си като спре изпълнителното производство, образувано

пред ЧСИ.

Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС приема, че

компетентен да се произнесе по искането на „Агроимпулс 2000“ ООД за

спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20207370401096 по

описа на ЧСИ Л. Т., рег. №. ..., с район на действие ОС Добрич,

е Административен съд Добрич. Съображенията са следните:

Искането на длъжника за спиране изпълнението на парично

задължение има обезпечителен характер. С него се цели първо да бъде

разгледан правен спор, който е във функционална връзка с

изпълнителното производство и решението по който евентуално би

изключило извършването на изпълнителни действия. Такива са например

случаите, разгледани в чл. 432, ал. 1 ГПК, в които длъжникът цели да се

предпази от допуснато предварително изпълнение на съдебно решение

/чл. 245, ал. 1 ГПК/; от изпълнението на невлязло в сила осъдително

въззивно решение /чл. 282, ал. 2 ГПК/ или от изпълнението на влязло в

сила решение, което е атакувано по реда на отмяната - чл. 309, ал. 1 ГПК;

при обжалване на действията на съдебния изпълнител - чл. 438 ГПК или

при изпълнение на решения по регламенти на ЕО - чл. 624б, ал. 2 и

чл. 627б, ал. 2 ГПК. Такъв е и случаят по чл. 153, ал. 2 и чл. 157, ал. 2 ДОПК

- при обжалване на ревизионния акт по административен или по съдебен

ред. Във всички тези случаи искането за спиране на изпълнението се

отправя до съда, който разглежда обуславящия правен спор.

Следователно компетентността на съда, който трябва да се произнесе по

искането за спиране на изпълнението, не зависи от това дали

изпълнителното производство е образувано по реда на ГПК пред

държавен или частен съдебен изпълнител или по реда на ДОПК пред

публичен изпълнител, а от това кой съд гледа съдебния спор,

функционално свързан с изпълнението, от изхода на който зависи дали да

бъде довършено това изпълнение или изпълнителното производство да

бъде изцяло или частично прекратено. Това становище се застъпва като

резултат и в следните актове на ВАС: определение № 3330 от 07.03.2019

г. по адм. д. № 10986/2018 г., 1-во о., с което е спряно изпълнението на

ревизионен акт, въпреки че изпълнителното производство се развива пред

ЧСИ по реда на ГПК; определение № 795 от 20.01.2017 г. по адм. д. №

12281/2016 г. на УП-мо о. и определение № 10709 от 13.10.2016 г. на

ВАС по адм. д. № 9834/2016 г., VII о., с които е потвърден отказ на АС да

допусне спиране на изпълнение на публично задължение, което се

осъществява по реда на ГПК от ЧСИ, поради липса на предпоставките на

чл. 153 ДОПК, съотв. чл. 391, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. В същия смисъл е

и определение № 47 от 8.12.2020 г. по гр. д. № 35/2020 г., смесен 5-членен

с-в на ВКС и ВАС, постановено по реда на чл. 435, ал. 4 АПК, в което е

прието, че при подадена жалба срещу ревизионен акт, компетентен да се

произнесе по искане за спиране на изпълнението на този акт, образувано

пред ЧСИ по реда на ГПК, а административният съд.

В настоящия случай обуславящ изхода на изпълнителното

производство е спорът по жалбата на „Агроимпулс 2000“ ООД срещу

отказа на кмета на [община] за възстановяване на недължимо

платени от дружеството публични задължения, които да бъдат

прихванати от задължението по акт № 1831А-1/07.08.2019 г., по който е

образувано изпълнителното производство. Този спор се разглежда от

Административен съд Добрич. В случай, че жалбата бъде уважена,

дружеството ще има право да извърши посоченото прихващане, поради

което искането за спиране на изпълнението всъщност обезпечава

решението по административното дело. Затова компетентен да се

произнесе по това искане е Административен съд Добрич.

Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по

чл. 135 ал. 4 АПК,

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на

„Агроимпулс 2000“ ООД за спиране на изпълнението по изпълнително

дело № 20207370401096 по описа на ЧСИ Л. Т., рег. № 737, с

район на действие ОС Добрич, е Административен съд Добрич.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд

Добрич за произнасяне по молбата.

Препис от определението да се изпрати на ОС Добрич за

сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: