О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 175

Гр.София, 12.03.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П

ЧЛЕНОВЕ: И. П

М. Р

при участието на секретаря. .., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.3877 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Т. Я. - Областен управител на О. К и представляващ Областна администрация с административен център гр.Кюстендил, срещу решение №.5086/21.08.20 по г. д.№5165/19 на СГС, ІІ В състав, с което е обезсилено решение №.22959/25.01.19 по г. д.№.17962/17 на СРС, ГО, 87с., за осъждане на Агенцията по заетостта да плати на основание чл. 59 ЗЗД на касатора 23108, 64лв. разходи за охрана на имот публична държавна собственост за периода 1.04.12-12.03.15 и 74, 76лв. разходи за видеонаблюдение за м. 11.12г., ведно със законната лихва върху сумите от 28.09.16 до окончателното изплащане.

Ответната страна Агенция по заетостта оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима само в частта, касаеща претенцията за присъждане на 23108, 64лв. разходи за охрана за периода 1.04.12-12.03.15. Размерът на иска за заплащане на разходи за видеонаблюдение за м. 11.12г. /74, 76лв./ е под предвидения в чл. 280 ал. 2 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в частта относно същите не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките...