Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ГЕОРГ. Х. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 7645/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по подадена от Министерството на правосъдието, чрез пълномощник, касационна жалба против решение №3194/17.05.2021 г., постановено по адм. д. №8843/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на министерството срещу отказ от верификация на разходи, обективиран в писмо с рег. № 93-00-474/7.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган(УО) на Оперативна програма Добро управление(ОПДУ). Според касатора решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по отказаната от органа сума от 646, 09 лв., тъй като в тази част оспореният акт не е бил предмет на конкретното съдебно производство, а в частта за сумата от 453, 60 лв. то е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в частта за първата отказана сума производството е разделено с определение на съда и предмет на произнасяне в настоящото производство е само волеизявлението на органа за сумата от 453, 60 лв. Касаторът оспорва извода на съда за законосъобразност на акта в тази част и твърди, че при постановяването му органът не е изложил никакви мотиви от фактическа страна, а посочената от него правна квалификация не съответства на фактическите основания. Иска частично обезсилване на решението и неговата частична отмяна като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.
Между страните е сключен административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Модернизиране на пенитенциарната система в България по ОП Добро управление, със срок на изпълнение 30.06.2019 г. Бенефициерът е подал искане чрез ИСУН на 26.08.2019 г. за окончателно плащане на разходите по проекта.
С оспореното пред първоинстанционния съд писмо рег. № 93-00-474/07.11.2019 г. ръководителят на УО на ОПДУ е верифицирал разходи в размер на 170 661, 99 лв. и е отказал да верифицира сумата от 646, 09 лв. на основание чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ поради регистриран сигнал за нередност, а за сумата от 453, 60 лв. е извършил финансова корекция на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСИСИФ, предвид решение за финансова корекция №ФК-2019-191.
По делото не е спорно, а видно и от приложените доказателства, че в производство по установяване на нередност административният орган е издал решение №ФК-2019-191/28.10.2019 г., с което е определил финансова корекция на Министерството на правосъдието като бенефициер по сключения между страните административен договор в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор с изпълнителя Ди Ем Ай Дивелопмънт ЕООД. Това решение е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила на 25.01.2021 г.
Видно от материалите по делото, с определение №6661 от 8.09.2020 г. по адм. д. №13518/2019 г. АССГ е разделил производството по подадената жалба срещу постановения отказ за окончателно плащане на ръководителя на УО на ОПДУ и производството по адм. д. №8843/2020 г. на АССГ, по което е постановено обжалваното решение, е образувано само по оспорването на акта в частта за сумата от 453, 60 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби.
По отношение на неверифицираната сума от 646, 09 лв. съдът е приел отказа за законосъобразен, тъй като е изпълнено основанието по чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕСИФ - започната процедура по администриране на нередност по отношение сключения от бенефициера договор за изпълнение с А. Т. ЕООД. По отношение на неверифицираната сума от 453, 60 лв. съдът е приел, че отказът на административиня орган е законосъобразен, тъй като при образувано производство по администриране на нередност в изпълнение на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ административният орган е бил длъжен да постанови отказ от верификация на съответните разходи. Законодателят не изисква процедурата по админинстриране на нередност да е завършила с влязъл в сила акт, а е достатъчно такава да е започнала към момента на постановяване на акта. Според съда, актът е законосъобразен в тази част, макар и органът да е посочил погрешно правно основание по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а не правилното правно основание - чл. 64, ал. 1, пр. 2 ЗУСЕСИФ. С тези мотиви съдът е приел подадената от Министерството на правосъдието жалба за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е недопустимо.
Предмет на оспорване в производството пред Административния съд София-град по адм. д. № 8843/ 2020 г. е волеизявлението на административния орган, обективирано в писмо рег. № 93-00-474/7.11.2019 г. в частта за сумата от 453, 60 лв.
Актът в частта, с която е отказана верификация на сумата от 646, 09 лв., е разглеждан в друго производство, предвид постановеното определение № 6661 от 8.09.2020 г. по адм. д. № 13518/ 2019 г. на АССГ за разделяне на делото. Ето защо, като е отхвърлил изцяло подадената от Министерството на правосъдието жалба, първоинстанционният съд е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлил жалбата срещу отказ рег. № 93-00-474/7.11.2019 г. за сумата от 646, 09 лв.
В останалата част решението също е недопустимо по следните съображения:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на сумата от 453, 60 лв. ръководителят на УО е постановил отказ от верификация. Видно от изложеното в оспорения акт, органът на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ извършва финансова корекция 5% в общ размер на 453, 60 лв. по извършени разходи по договор № 93-00-335/2.10.2018 г. с Ди Ем Ай Дивелопмънт ЕООД - решение ФК-2019-191. На първо място, съдът е смесил основанията по чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕСИФ и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, на който се е позовал органът. На второ място, недопустимо е съдът да преквалифицира административния акт и вместо органа да посочва правилното според него правно основание за издаване на акта.
В оспорената част актът е издаден именно на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, което правно основание кореспондира с фактическото волеизявление на органа. В тази част органът не е отказал верификация, защото има регистриран сигнал за нередност, а е извършил финансова корекция, определена с издадено преди това решение №ФК-2019-191/28.10.2019 г.
С налагането на финансовите корекции се цели гарантиране на законосъобразното изразходване на средства от Оперативна програма, както и превенция във връзка с недопускането на нарушения занапред. Основната цел за прилагането на финансовите корекции е да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, признати от Управляващия орган за допустими, т. е. подлежащи на възстановяване от ЕСИФ, са в съответствие с приложимото национално законодателство и/или правото на Европейския съюз. В това производство Управляващият орган определя финансови корекции и само предвижда възстановяване на изплатени суми, респ. спиране на плащания по договора, което обаче се извършва в друго производство. Именно това е една от последиците от финансовата корекция, която е предмет на последващо изпълнение по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, на която разпоредба се е позовал органът.
Действително, производствата по определяне на финансова корекция и по верификация на допустими за финансиране разходи са различни. И двата способа имат за цел да гарантират законосъобразното разходване на предоставените от фондовете на Европейския съюз под формата на безвъзмездна финансова помощ средства, но се провеждат при различни предпоставки и имат различни правни последици.
С акта в оспорената част обаче органът е съобразил вече определена с друг акт финансова корекция и на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ я е извършил, т. е. предприел е действие по изпълнение на решението за финансова корекция, посочено в писмото. Обстоятелството дали решението за финансова корекция е влязло в сила е ирелевантно, доколкото същото има предварително изпълнение по закон. С оспореното волеизявление органът не е установил нередността, нито е определил финансовата корекция, т. е. няма акт с установителна и разпоредителна част, а съдържа само изпълнителна част - извършване на вече определена финансова корекция с посоченото от органа решение ФК-2019-191. В тази част актът не представлява властническо волезиявление с изпълненото от съда съдържание като отказ от верификация, а е изявление на органа по изпълнение на определена с административен акт финансова корекция и същото не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Поради липса на предмет на оспорването подадената от Министерството на правосъдието жалба е недопустима. Като я е приел и разгледал по същество, съдът е постановил в тази част също недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Предвид изложеното, съдебното производство по делото следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответника искане за разноски, в полза на Министерския съвет следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният административен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №3194/17.05.2021 г., постановено по адм. д. №8843/2020 г. на Административен съд София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр. София, ул. Славянска №1, да заплати на Министерски съвет на Р. Б. гр. София, бул. Дондуков №1, направените по делото разноски в размер на 50 лв. (петдесет лева).
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. Г. п/ Станимир Христов