Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], чрез процесуален пълномощник, против решение № 14 от 17.01.2020 г. по в. т. д. № 156/2019 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 43 от 01.02.2019 г., постановено по т. д. № 141/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, в обжалваната от касатора част, а именно – за отхвърляне на иска му по чл. 226 КЗ отм. срещу З. Б. В ИНШУРЪНС ГРУП за разликата над присъдените 15 000 лв. до претендираните 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на увреждането.

В касационната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и необосновано, моли се за неговата отмяна като неправилно и за уважаване на предявения иск, с присъждане на сторените разноски. Поддържа се, че определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не съответства на тежестта на претърпените от касатора болки и страдания, за което се излагат подробни съображения.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпрос в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК като такъв, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Наличието на съществуващи преди настъпването на ПТП изменения на увредените в резултат от ПТП органи, задължително ли обуславя намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди или следва да се преценява при всеки конкретен случай дали и доколко тези изменения са допринесли за претърпените от пострадалия болки и страдания.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане, евентуално – че е неоснователна. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване по правилата на чл. 280 ал. 3 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд от фактическа страна е приел, че в резултат от ПТП на 9.11.2015 г. ищецът е получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място, представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за живота му; кръвонасядане и охлузване в дясната слепоочна област на главата, кръвонасядане по дясната ушна мида и шията от същата страна, оток и кръвонасядане по дясното рамо, оток и кръвонасядане по дясното бедро странично и отзад, оток и кръвонасядане на двете колена, травма на нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък с оплаквания от болки в шийната област и ирадиация към лявата ръка, слабост в мускулатурата на същата ръка, тръпнене на пръстите и анамнестични данни за болки в шията, които се усилили след претърпяното ПТП, оформили клинично проявения шийнобрахиален синдром /резултат от травмата в областта на главата, шията и дясното рамо, причинени от възникналия пътен инцидент/. Посочените телесни увреждания са причинили на ищеца физически болки и страдания – той е изпитвал постоянна физическа болка в областта на ръцете и гърба, като не можел да движи горната част на тялото си; освен изпитваните болки и неудобства от обездвижването и носенето на стабилизиращата яка, ищецът бил изключително травмиран душевно след произшествието - апатичен, нямал желание да контактува с хора; изпитвал притеснения от това, че вече няма да е пълноценен за дейностите, свързани с физическа активност. Непосредствено след ПТП е бил на лечение в болница в продължение на 7 дни, след това за 7 дни отново в болница му е проведена рехабилитация, след което е бил на домашно лечение, с поставена шийна яка в продължение на 40 дни. Според заключението на вещото лице, продължителният период на възстановяване е в рамките на добрата медицинска практика, като оздравяването при този вид травма се очаква за срок от около 3, 5 – 4 месеца. В продължение на три месеца ищецът е бил в отпуск по болест, след което се завърнал на работа, но поради изпитваните постоянни болки в областта на ръцете и гърба не можел да шофира и да товари и разтоварва стока, което наложило да изпълнява служебните си задължения при облекчени условия на труд. Една година след произшествието ищецът започнал да изпълнява трудовите си задължения, такива, каквито са били преди това.

Въззивният съд е посочил, че съобразява горните обстоятелства, характера на причинените телесни увреждания, периода на болнично лечение - 7 дни и 7 дни за рехабилитация, възстановителния период от 4 месеца, изпитваните неудобства от обездвижването и носенето на стабилизираща яка, възрастта на пострадалия към момента на увреждането - 45 години, персистиращите болки в областта на врата и лявата ръка и необходимостта от приемане на противовъзпалителни лекарства, както и икономическите условия на живот в страната към 2015 г. и по справедливост приема, че дължимото обезщетение следва да възлиза на 15 000 лв., като този размер е съобразен с всички релевантни обстоятелства и съответства на обема и степента на понесените неимуществени вреди от ищеца.

За да намери въззивната жалба на ищеца за неоснователна, съставът на въззивния съд още е съобразил, че в случая травмата вследствие на произшествието е наслоена върху съществуващи отпреди ПТП спондило-артрозни изменения /остеохондрозис цервикалис/ в шийния отдел на гръбначния стълб, водещи до явление на изтръпване /парастезии/ и отслабена мускулна сила на горните крайници. Наличието на посочените изменения е посочено в заключението на медицинската експертиза. От заключението на комплексната експертиза, изслушана във въззивната инстанция, също се установява, че при ищеца преди претърпяното ПТП е било налице едно хронично неспецифично дегенеративно изменение на шийните прешлени, от което той е страдал, то като терен се е обострило след претърпяната травма, с оформен шийнобрахиален синдром с проявените при него симптоми. Според експертизата съществуващите изменения при ищеца отпреди произшествието допринасят за удължаване на възстановителния период, както и за невъзможност да се даде прогноза за неговото пълно възстановяване. При това положение според въззивния съд няма основание, поради налични при ищеца изменения в шийните прешлени, които не са в причинна връзка с ПТП и причинената травма, на същия да се определя по-високо обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения:

Касаторът не е формулирал надлежно правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да има значение за обжалвания резултат по делото. В случая поставеният в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК въпрос касае изцяло обосноваността и правилността на въззивния съдебен акт /дали установени по делото конкретни обстоятелства са били правилно оценени/, поради което не отговаря на критериите за правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въпросът не се явява обуславящ за изхода от спора, защото съдът на първо място не е формирал воля за задължително намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради наличие на предходни заболявания, а на следващо е преценявал /в съответствие с изискванията на закона/ именно конкретното значение на посочените обстоятелства. Извън изложеното, което съставлява достатъчно основание да не бъде допуснато исканото касационно обжалване, касаторът не е обосновал и допълнителните селективни предпоставки на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, вкл. по начина, указан в т. 4 от цитираното тълкувателно решение. Следва да се посочи, че по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които формират понятието „справедливост“ по смисъла на горната норма е налице обилна и трайна практика на ВКС, поради което не може да се счете, че въпросът, дори да бъде преформулиран, би имал значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.

Поради отсъствие на въведените в предмета на делото основания за допускане на касационна проверка, искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение, а в полза на ответника по касация - да се присъдят съдебно-деловодни разноски по чл. 78 ал. 8 ГПК, в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за защитата му пред тази съдебна инстанция.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 14 от 17.01.2020 г. по в. т. д. № 156/2019 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОСЪЖДА С. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], община Г.Оица да заплати на З. Б. В ИНШУРЪНС ГРУП с ЕИК[ЕИК] сумата 150 лв. - съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: