Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. София, 09.03. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на първи март, две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Д. Ц като изслуша докладваното от съдия Е. В гр. д. № 1726 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на А. А. А. чрез адвокат Н. В. от АК-С. срещу решение № 7586/08.11.2019 г. по в. гр. д.№ 4262/2018 г. на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 04.12.2017 г. по гр. д.№ 12476/2017 г. на Районен съд София и се отхвърля предявеният иск на А. А. А. против Е. А. М. за връщане на отдадения под наем апартамент №. .., в [населено място], [улица], на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос за правомощията на въззивния съд да тълкува смисъла и съдържанието на формираната от страните воля, съдържаща се в представените по делото договор и анекси към него, с които страните са уредили вътрешните си имуществени отношения.

Отговор на повдигнатия въпрос се дава еднозначно в съдебната практика на Върховния касационен съд в смисъл, че прилагането на правната норма на чл. 20 ЗЗД означава при тълкуването на уговорените клаузи, съдът следва да се преценява дали волеизявленията на страните се покриват за съществените елементи от съдържанието на сключения договор. Според чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на...