Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Т. С. ЕАД, [населено място] против решение № 2911 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав решение № 2207 от 05.11.2018 г. по т. д. № 5675/2016 г., е уважен предявеният от „С. П“ ЕООД срещу „Т. С. ЕАД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен сключеният между страните предварителен договор от 14.09.2007 г. /наименован „Предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди“/ за продажба на недвижим имот: присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция за топлоснабдяването на сграда – етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица]-201 /УПИ XI-12, 13, 15, 16 от кв. 77а по плана на [населено място]/ при цена 39 174 лв., като топлофикационното дружество е осъдено да заплати на „С. П“ ЕООД същата сума.

Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество своя теза, че сключеният между страните предварителен договор за присъединяване към топлопреносната мрежа не инкорпорира в себе си предварителен договор за продажба на процесното съоръжение, тъй като не съдържа уговорка за цената като съществен елемент на договора за продажба и че вещнотранслативен ефект би настъпил единствено при сключването на нарочна сделка за прехвърляне на собствеността върху енергийния обект, каквато в случая не е налице.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени въпросите: „1. Подчинява ли се предварителният договор за присъединяване към топлопреносната мрежа на правната уредба на чл. 19 ЗЗД; 2. Може ли да бъде обявен за окончателен предварителният договор за присъединяване към топлопреносната мрежа по съдебен ред, като вследствие на същото настъпи вещнотранслативен ефект и бъде прехвърлена собствеността върху енергийния обект за присъединяване; 3. Следва ли да се третира като предварителен договор за покупко-продажба предварителният договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, защото в него е възпроизведена дословно разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ; 4. Доколкото не е уговорена цената за прехвърляне на енергийния обект за присъединяване, следва ли да бъде обявен в тази част предварителният договор за недействителен“.

Ответникът по касация – „Т. С. ЕАД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 13.05.2020 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният на 14.09.2007 г. между „С. П“ ЕООД и „Т. С. ЕАД предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди съдържа не само уговорки за изграждане на абонатна станция и свързващ топлопровод, за тяхното одобряване и присъединяване към общата топлопреносна мрежа, както е приел първостепенният съд, но и уговорки относно собствеността върху изграденото, а също и задължение на „С. П“ ЕООД за сключване на окончателен договор за прехвърлянето му на топлофикационното дружество. Въз основа на клаузите на чл. 4, чл. 7, чл. 23 и чл. 34 от процесния договор решаващият състав е направил извод, че в случая са налице всички съществени елементи на договор за прехвърляне на собственост – определен е обектът на правото на собственост, подлежащо на прехвърляне; дружеството-ищец е собственик на изграденото съоръжение (както по силата на договора - чл. 7 и чл. 23, така и по силата на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА)); определен е срокът за сключване на окончателен договор – до три години от въвеждането на съоръженията в експлоатация (чл. 137, ал. 3 ЗЕ), който срок към датата на подаване на исковата молба е изтекъл. Що се отнася до цената на продаваемия обект, съдът е приел, че макар да не е изрично посочена, доколкото страните по договора са търговци, приложима е разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ, т. е. цената е определяема и в случая тя е установена от заключението на вещото лице. С оглед на това, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по договора, а ответникът – не, включително и след влизане в сила на решението на ДКЕВР по жалба на „С. П“ ЕООД, с което същият е задължен да сключи окончателен договор за присъединяване с клаузи за изкупуване на изграденото от ищеца съоръжение, както и за заплащане на цена за ползването му, предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е уважен, като топлофикационното дружество е осъдено да заплати на ищца цена в размер на сумата 39 174 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касатора въпроси нямат характер на обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросите са теоретични и не съответстват на мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд е обявил за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД не предварителния договор за присъединяване към топлопреносната мрежа, в какъвто смисъл са първите два въпроса, а инкорпорирания в него предварителен договор за продажба на изграденото от дружеството-ищец съоръжение. Некореспондиращ на мотивите на въззивното решение е и въпрос № 4, доколкото решаващият състав не е обсъждал цената, като един от елементите от фактическия състав на договора за продажба, във връзка с действителността на предварителния договор за продажба. Освен това, е приел, че липсата на уговорка за цена се преодолява от установеното в чл. 326, ал. 2 ТЗ правило, приложимо в случая поради търговското качество на страните по сделката. Що се отнася до въпрос № 3, същият отразява некоректно приетото от въззивната инстанция. Изводът за сключен между страните предварителен договор за продажба на процесното съоръжение е направен не „защото в него е възпроизведена дословно разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ“, а поради констатацията за постигнати уговорки относно всички съществени елементи от фактическия състав на договора за продажба, направена въз основа на тълкуването на конкретни клаузи от процесния договор за присъединяване.

Освен поради изложеното, поставените от касатора въпроси са изцяло относими към правилността на атакуваното решение, проверката на която е предмет на самия касационен контрол, но не е основание за допускането му. Отделно от това, поддържаното по отношение на тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки – значение на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е напълно достатъчно за недопускане на касационния контрол.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 500 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане по банкова сметка се установява от представения договор за правна помощ и съдействие от 08.05.2020 г., платежно нареждане от 12.05.2020 г. и извлечение от сметка от същата дата.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 2911 от 30.12.2019 г. по гр. д. № 1143/2019 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Т. С. ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на „С. П“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 разноски за настоящото производство в размер на сумата 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: