Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Г. ЧЛЕНОВЕ:С. С. Д. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Георги Христовизслуша докладваното от съдиятаД. А. по адм. дело № 7652/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

О. Ж. от [населено място], област Добрич, обжалва Решение № 187 от 08.06.2021 г., постановено по адм. д. №163/2021 г. на Административен съд -Добрич, с което е отхвърлена жалбата и против срещу Решение № 9/30.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Добрич, с което е оставена без уважение жалба на Желязкова срещу Разпореждане №[ЕГН]/12.02.2021 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е зачетен осигурителен стаж в размер на 13 г. 08 м. 00 дни, придобит в България, и осигурителен стаж, положен в чужбина, в размер на 17 г., 05 м. 03 дни. Съгласно чл. 70, ал.1 КСО е определен размер на пенсията 100, 96 лв.

Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС-Добрич и да бъде постановено нов, с което да бъде определен справедлив размер на пенсията и.

Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ-Добрич, при редовно призоваване не се явява, но в писмени бележки моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура сочи, че касационната жалба е неоснователна. Поддържа, че постановеното съдебно решение е в съответствие с материалния закон.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

Съдебното решение е валидно и допустимо. Постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Касационната жалба, разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата по оспорването на Решение № 9/30.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е оставена без уважение жалба на Желязкова срещу Разпореждане №[ЕГН]/12.02.2021 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е зачетен осигурителен стаж в размер на 13 г. 08 м. 00 дни, придобит в България, и осигурителен стаж за право на пенсия, положен в чужбина, в размер на 17 г., 05 м. 03 дни. Съгласно чл. 70, ал.1 КСО е определен размер на пенсията 100, 96 лв.

Съдът е приел, че със заявление от 15.05.2019 г. О. Ж. е поискала отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирала е, че получава пенсия от друга държава – Русия.

С разпореждане от 09.06.2020г. ръководител на ПО е отказал да бъде отпусната ЛПОСВ, тъй като няма навършена възраст 66,04 г. на осн. чл.68, ал.3 от КСО. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С. З. №Ц-2113-24-970/11.09.2020г. Желязкова отново е подала искането си за отпускане на пенсия. Декларирала е, че има положен стаж в Руската федерация и получава пенсия и оттам. Към заявлението са представени необходимите документи, както и декларация за информираност. Извършена е проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Желязкова, обективирана в Констативен протокол №КВ-5-24-00877045/ 09.02.2021 г.

При тези данни на О. Ж. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 100,96 лева съгласно Разпореждане №[ЕГН]/12.02.2021 г. на ръководителя на ПО. Пенсията е отпусната на осн. чл.68, ал.3 от КСО.

С решението си директорът на ТП на НОИ-Добрич е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането.

Решението на първоинстанционния съд, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел.

Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, установявайки доказателствените факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията. Поради това е направил и обоснован извод, че правилно органите на пенсионното осигуряване са приложили Договора между Р. Б. и Р. Ф. за социално осигуряване, чл. 70, ал. 16 от КСО и чл. 48, ал. 2 от НПОС., тъй като жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, която да е изчислена само съгласно българското законодателство.

Съгласно чл.10, т. 3 от Договора, ако продължителността на осигурителния стаж, придобит по законодателството на договарящата се страна, която отпуска пенсията, изискуем за правото на такава пенсия, е недостатъчен, се взема предвид осигурителния стаж, придобит по законодателството на другата договаряща се страна, както и на трета държава, с която договарящата се страна, отпускаща пенсията, има сключен международен договор за социална сигурност, при условие, че тези периоди на осигурителен стаж не съвпадат по време на придобиване. Предвид обстоятеството, че не може да бъде отпусната пенсия на жалбоподателката само на основание осигурителен стаж, придобит в България, от администратвния орган е зачетен и стажът придобит в Руската федерация, който е допълнил недостигащия „национален“ стаж.

Съгласно чл. 11 от Договора, „Всяка договаряща страна определя размера на пенсиите, съответстващ на нейния осигурителен стаж, а за Р. Б. и на осигурителния доход за времето на този стаж, в съотвествие с разпоредбите на своето законодателството, ако друго не е предвидено в този Договор“. Изчисляването и потвърждаването на осигурителния стаж за определянето на размера на пенсията се извършва съгласно законодателството на договарящата страна, отпускаща пенсията. Ответникът е изчислил размера на пенсията на оспорващата въз основа само на придобития в България стаж - 13 години, 08 месеца, съгласно чл. 70 от КСО, съобразявайки се с положения труд и съответстващия осигурителн доход.

Предвид събраните доказателства, категорично се установява, че българският осигурителен стаж, при трета категория труд на Желязкова, е 13 години, 08 месеца и 00 дни, а този придобит в Р. Ф. е 17 години, 05 месеца и 03 дни, т. е. общо 31 години и 01 месеца. Тъй като горепосоченият стаж не е достатъчен за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, а и предвид факта, че Желязкова има осигурителен стаж придобит в Р. Ф. то преценката за право на пенсия и нейния размер е извършена по при условията на посочения Договора между Р. Б. и Р. Ф. за социално осигуряване.

Основното възражение на касаторката, касаещо определения размер на пенсия под минималния такъв определен за страната, съдът намира, че съгласно чл.11 от Договора между Р. Б. и Р. Ф. за социално осигуряване, чл. 70, ал. 16 от КСО и чл. 48, ал. 2 от НПОС, при изчисляване размера на пенсия по международен договор, се взема предвид само осигурителният доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, поради което административният орган правилно и обосновано се е позовал на тези разпоредби.

Според чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, при пенсии по международен договор, когато размерът на пенсията, изплащана от Р. Б. е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Р. Б. О. Ж. не отговаря на условията на чл. 68, ал.3 от КСО за придобиване право на пенсия, придобитият от нея осигурителен стаж в Р. Б. е по-малко от изискуемите 15 години, поради което определеният размер на пенсията й не може да бъде съобразен с минималния такъв определен за страна.

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187 от 08.06.2021 г., постановено по адм. д. №163/2021 г. на Административен съд -Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Николай Гунчев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Сибила Симеонова

/п/ Добромир Андреев