Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Институт за фундаментални и технически екологични изследвания и проучвания” против решение № 291/31.01.2020 г. по т. д.№ 4387/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 752/10.05.2019 г. по гр. д.№ 16036/2017 г. на СГС, в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на Фонд „Научни изследвания„ при Министерство на образованието, младежта и науката, на основание чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД сумата от 190 400 лева, платена на отпаднало основание договор № ДФНИ – М01/21 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект, ведно със законната лихва върху същата от 08.12.2017 г. до окончателното й заплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД, тъй като съдът неправилно е преценил за настъпили предпоставките за отпадане действието на договора с обратна сила, с оглед отпадане на основанието за сключването му. Страната намира, че в съдебното решение липсват задълбочени мотиви, обосноваващи автоматичното прекратяване на правоотношението между страните, с отмяната на индивидуалния административен акт / Решение на Изпълнителния съвет на Фонда от 09.11.2012 г./ в съответствие с който е последващо сключен договора. Намира, че за да настъпи същото е необходимо и изрично волеизявление за разваляне на сключения договор, при това единствено на разписаните в същия / чл. 23 / основания. Поддържа се недопустимост на въззивното решение, предвид наличието на договорна връзка между страните, която изключва допустимостта на иск, основан на неоснователно обогатяване. Отделно се твърди немотивираност на елементи от предявения фактическия състав: обогатяване на ответника / увеличение на актива му /, за сметка на обедняване на ищеца, като в тази връзка се сочи несъобразен от съда факта, че авансово получените суми са усвоени в изпълнение възложеното по договора.

Ответната страна – Фонд „Научни изследвания„ – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

Ищецът – Фонд „Научни изследвания„ е предявил срещу Сдружение „Институт за фундаментални и технически екологични изследвания и проучвания ” и Варненски свободен университет „ Ч. Х „ обективно съединени искове, за връщане на сума от 190 400 лева, заплатена на отпаднало правно основание – договор № ДФНИ М 01/21 от 10.12.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс „ Финансиране на фундаментални научни и научноприложими изследвания в приоритетни области – 2012 г. „, както и за заплащане на лихва за забава върху главницата, на основание чл. 86 ЗЗД.Иете срещу втория ответник са отхвърлени, както и акцесорната претенция спрямо първия, в която част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила. Ищецът твърди, че сключеният с ответника договор е въз основа на административен акт, за утвърждаване на класирането му по проектните предложения за финансиране от Фонда – Решение на Изпълнителния съвет на Фонд „ Научни изследвания„, материализирано в Протокол № 11/09.11.2012 г., който акт е последващо отменен със Заповед № РД 09-122 на Министъра на образованието, младежта и науката. Ответникът - Сдружение „Институт за фундаментални и технически екологични изследвания и проучвания ”- се е защитавал с довода, че само по силата на преждепосочената заповед, не се прекратява сключения между страните договор, а такова е възможно само на основанията, предвидени в чл. 23 от договора. Волеизявление за прекратяване на договора от страна на ищеца не е последвало издадената заповед, поради което и договорното правоотношение, според ответника, продължава да съществува. Акцентира на обстоятелството, че авансово получената сума, предходно на твърдяното отпадане на основанието, е била реализирана за изпълнението на субсидирания проект – първи етап, т. е. не е налице обогатяване на ответника със същата – задължителен елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

За да потвърди първоинстанционното решение, в обжалваната му – по уважаване на иска, с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. трето ЗЗД - част, въззивният съд е приел, че възникналото между страните правоотношение е със смесен фактически състав, включващ и административноправен елемент – властническо изявление на органа, компетентен да разпореди предоставянето на финансовата помощ по реда на специалния ЗННИ / Решението на Изпълнителния съвет на Фонда от 09.11.2012 г. /. Правното действие на този фактически състав произтича от съвкупното действие на отделните му елементи, като с отпадането на административноправния елемент това единство е разрушено и съответно е преустановено правното действие на целия фактически състав.Съдът се е позовал на обратното действие на отмяната на индивидуалния административен акт, с което и основанието за сключването на договора следва да се счита отпаднало с обратна сила, цитирайки решение по т. д.№ 2544/2015 г. на І т. о. на ВКС.Сременно е обосновал извод за разваляне на договора по право, поради обективна невъзможност на възложителя да изпълнява задълженията си в съответствие с изискванията на Правилника / приемане на работата, изплащане на възнаграждение и пр. /, тъй като те произтичали от отменения индивидуален административен акт, а не от договора, като гражданскоправен елемент от смесения фактически състав. Тъй като при разваляне по право никоя от страните не дължи отправяне на предизвестие до другата, съдът е счел възраженията на ответника, основани на непредприети от възложителя действия за прекратяване на договора, за неоснователни. Съдът е препратил, по реда на чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение. В същите не е споделен извод за разваляне на договора по право, а отпадане на основанието е обосновано с отмяната на индивидуалния административен акт, имаща обратна сила, с което изначално се заличава съществуването на административноправния елемент, аналогично на правните последици ако изобщо не би бил реализиран. Непълният фактически състав от своя страна не би могъл да породи валидни правни последици.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, но също и в касационната жалба, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Може ли заповедта на Министъра на образованието, младежта и науката да има правно действие на акт, равнозначен на унищожаване/разваляне на Договора от 10.12.2012 г., сключен между Фонд „ Научни изследвания „ и Сдружение „ Институт за фундаментални и технически екологични изследвания и проучвания, [населено място]? ; 2/ В настоящия случай следва ли да намери приложение чл. 20 ЗЗД, при тълкуване на договора да се търси действителната обща воля на страните по отношение начина на прекратяване / разваляне на договора от 10.12.2012 г., сключен между Фонд „ Научни изследвания „ и Сдружение „ Институт за фундаментални и технически екологични изследвания и проучвания, [населено място]? ; 3/ Налице ли е неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, когато полученото по договор е използвано по предназначение, изцяло целево и законосъобразно за изпълнение на дейностите по договора? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата; 4/ Правилно ли е изяснена действителната, а не предполагаема воля на страните по сключения между тях договор от 10.12.2012 г., съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 20 ЗЗД,

Всички въпроси са формулирани като фактологични, изискващи отговор по правилността на решението, в съответствие с конкретиката на спора, на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК, различни от тези по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК. Последните предполагат обосноваването на въпрос, свързан с решаващите мотиви на въззивното решение, предоставящ общоважим отговор по приложението на правна норма или правен принцип, наред с това да е от естество да промени правния резултат. Отделно от това, втори и четвърти въпроси са относими към приложението на правна норма – чл. 20 ЗЗД, която няма отношение към спора. Довод за неяснота на договорната клауза на чл. 23 от сключения между страните договор или която и да било друга клауза нито е повдиган от някоя от тях, нито такава е установена от съда. Въведеното от ответника възражение е, че сама по себе си отмяната на административноправния елемент от смесения фактически състав, на основание който е възникнало правоотношението между страните, не може да заличи същото с обратна сила, без да е предприето разваляне на договора, при това само на някое от визираните в чл. 23 от същия основания. Не се касае за неясно материализирана в договора воля на страните, поради което и чл. 20 ЗЗД е напълно неотносим, отделно от това, че довод, основан на приложението му не е въведен нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба.

Дори да би било възможно конкретизирането на формулираните първи и трети въпроси, каквито единствено са правомощията на настоящата инстанция, до това - дали с отпадането на административноправния елемент от смесен фактически състав отм. яна на индивидуалния административен акт, предпоставка за сключване на договора между страните - договорът следва да се счита развален по право / първи въпрос / или допустимо ли в същата хипотеза отпадане на основанието с обратна сила, в случай, че едната страна по договора е изпълнила дължимата престация / трети въпрос /, то не се явява обоснован допълнителния селективен критерий, с формалното цитиране на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, удовлетворяването на този допълнителен селективен критерий изисква най-малкото позоваване на неясна, непълна или противоречива правна норма, от значение за отговор на въпросите, по приложението на която е създадена противоречива съдебна практика или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна съдебна практика по приложението на такава норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 291/31.01.2020 г. по т. д.№ 4387/2019 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: